Централноафрикански CFA франк

Централноафрикански CFA франк
Fr
Централноафриканският CFA франк (Franc CFA BEAC, Franc de la Coopération Financière en Afrique centrale) е паричната единица на шест африкански държави, които са част от валутната зона на франка.

С указ на френското правителство от 26 декември 1945 г. CFA франкът е въведен като валута на френските територии на Западна и Централна Африка. Емитирането му на територията на Френска екваториална Африка е извършено от Централното бюро на отвъдморска Франция. На 20 януари 1955 г. е създаден Институтът по емисиите на Френска екваториална Африка и Камерун, на който са прехвърлени емисионните функции. На 14 април 1959 г. на базата на Института за емисии е създадена Централната банка на Екваториална Африка и Камерун.

С Конвенцията за парично сътрудничество от 22 ноември 1972 г. паричният съюз е реорганизиран, създадена е нова централна банка – Банка на централноафриканските държави. Тя започва дейността си на 2 април 1973 г.

Екваториална Гвинея се присъединява към паричния съюз през 1983 г., като заменя собствената си парична единица, Еквеле, с Централноафриканския CFA франк през 1986 г.

Страна
  • Габон
    Габонската република или Габон е държава в западна централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго и Гвинейски залив. От освобождението си от Франция на 17 август 1960, Габон е управляван само от двама президенти. Бившият президент Ел Хадж Омар Бонго е бил на власт от 1967 до 2009 г. и е бил най-дълго управлявалият президент в Африка. Габон въвежда многопартийна система и нова демократична конституция в началото на 90-те години на 20 век, които позволяват прозрачен избирателен процес и реформи на управленските институции. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат страната да е една от най-проспериращите държави в региона.

    Габон е полупрезидентска република, при която президентът е държавен глава и министър-председателят на правителството.
  • Екваториална Гвинея
    Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, разположена близо до Екватора, край брега на Гвинейския залив на Атлантическия океан. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Кориско, Анобон и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 051 km². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

    Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) с плащ ат 26 001 km² и пет острова с обща площ 2050 km². Това са Биоко (2017 km²), Анобон (17 km²), Кориско (14 km²), Голям Елобей (2,27 km²) и Малък Елобей (0,19 km²). На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата на страната град Малабо, в която живеят около 30 000 души. Дължината на сухоземните ѝ граници (в т.ч. речни) е 519 km, от които – на север с Камерун (189 km) и на изток и юг с Габон (330 km). Дължина на бреговата линия 360 km.
  • Камерун
    Камерун (République du Cameroun, Republic of Cameroon) е унитарна република в Централна Африка. На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан. Камерун е наречена „Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.

    За разлика от много други африкански държави, в Камерун липсват кръвопролитни граждански войни и междуособици, което благоприятства развитието на инфраструктурата и промишлеността. Въпреки това голяма част от населението живее под прага на бедността, а корупцията е широко разпространена. Според множество проучвания на специалисти, Камерун е сред най-корумпираните страни в света.
  • Република Конго
    Република Конго, или още Конго (Бразавил), е държава в Западна Централна Африка. Столицата е град Бразавил. Страната е позната също от колониалния ѝ период като Френско Конго.

    Не трябва да се бърка със съседната държава Демократична република Конго (бивш Заир), наричана също Конго (Киншаса), както и по-рано Белгийско Конго.
  • Централноафриканска република
    Централноафриканската република (съкр. ЦАР, République centrafricaine, Ködörösêse tî Bêafrîka) е държава в Централна Африка. Столица на страната е Банги. Граничи с Чад на север, със Судан и Южен Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад. Две трети от територията на страната се намира в басейна на река Убанги, а останалата една трета в басейна на река Шари.

    Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.
  • Чад
    Чад (تشاد; Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

    От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.