Карта - Чунцин (Chongqing)

Чунцин е един от четирите градове на централно подчинение в КНР в Китайската народна република. Като такъв, той има статут на провинция и е подчинен пряко на централното правителство. Намира се в централната част на Китай и е най-големият по площ от четирите китайски административни единици от тази категория. През 2009 г. на територията на целия град на централно подчинение са живели 32,75 млн. души; при това основната част от тях са извън урбанизираната зона. БВП по данни от 2004 г. възлиза на 266,5 млрд. юана или 8540 юана на глава от населението.

Градът съществува от древни времена, като придобива регионално значение още по времето на държавата Ба, на която известно време е столица. По това време той е известен под името Дзянджоу (江州). По-късно става владение на Цин Шъхуан по време на династията Цин, а след това и на императорите от династията Хан. Преименуван е по времето на Южните и северните династии, първо на префектура Чу (楚州), после на префектура Ю (渝州), а при Северна Сун е прекръстен на префектура Гун (恭州). В днешно време, Чунцин понякога все още бива наричан Ю за кратко, особено що се касае до историческия му център. Днешното си име получава през 1189 г., когато император (тогава още принц) Гуандзун от династията Сун описва церемонията по коронясването си на крал и император като „двоен празник“ ( – „чунцин“ накратко). С това префектура Ю е преобразувана във фу Чунцин.

През 1362 г. разбунтувалият се селянин Мин Юджън срещу династията Юен основава краткотрайната държава Дася (大夏) в Чунцин. По време на династията Мин през 1621 г. друга мимолетна държава – Далян (大梁) е основана от Шъ Чунмин в Чунцин. През 1644 г. с падането на династията Мин Чунцин заедно с останалите части на Съчуан попада под контрола на Джан Сиенджун, който избива голяма част от населението в района. По-късно провинцията е покорена от манджурите, а при династията Цин имиграцията към Чунцин и Съчуан като цяло е поощрявана от императора.

През 1890 г. в града отваря врати британско генерално консулство. На следващата година градът става първото вътрешно търговско пристанище, достъпно за чужденци. През следващите години в града отварят консулства на САЩ, Германия, Франция и Япония.

По време на и след Втората китайско-японска война (1937 – 1946) Чунцин е превърнат във временна столица на режима на генералисимус Чан Кайшъ. Той се премества от през 1938 г. след падането на Ухан и официално обявява града за столица на 6 септември 1940 г. Съюзниците влизат във войната в Азия през декември 1941 г., а Джоузеф Стилуел, който е заместник-командир на действията в Югоизточна Азия, се базира в града. Това придава на града голямо значение във войната. Самият Чан Кайшъ си сътрудничи тясно със Стилуел. От 1938 до 1943 г. градът страда от продължителни бомбардировки от японските военновъздушни сили, на които се противопоставят единствено китайски сили. Планинският релеф на града благоприятства изграждането на бомбени убежища, в които се спасяват хиляди хора. В хода на войната много заводи и учебни заведения са преместени от Източен Китай в Чунцин, като по този начин градът се трансформира от вътрешно пристанище в силно индустриализиран град. В края на ноември 1949 г. националистическото правителство се оттегля от града в полза на комунистите.

На 14 март 1997 г. Чунцин е обявен за град на централно подчинение и е образуван муниципалитет Чунцин, включващ града и още 43 бивши окръзи и наброяващ вече над 30 милиона души. Муниципалитетът поема главна роля в китайските усилия за развиване на западните части на страната и за координиране на преселването на жителите от района на мащабния проект Три клисури. През август 2020 г. градът е ударен от голямо наводнение, което убива стотици хора.