Чувашия (Chuvashskaya Respublika)
Предците на чувашите са били прабългарите и савирите, тюркски племена, пребивавали в Северен Кавказ през V-VIII век. През VII век част от прабългарите заминават за Балканите, където заедно с местните славяни създават съвременна България. Друга част се премества в региона на Средна Волга (вж. Волжка България), където прабългарското население, което не е приело исляма, е основата на чувашкия народ.
По време на монголското нашествие във Волжка България, степният народ савири (сувари) мигрира на север, където са живели фински племена, като мордовци и марийци. Чувашите твърдят, че са потомци на тези сувари, които се асимилират с марийци. През 1242 г. те стават васали на Златната орда. По-късно монголските и татарските владетели не се намесват вътрешни работи на местните, стига ежегодно да се плаща данък на Сарай. Когато силата на Златната орда започна да намалява, местният волжки татарин Мурзас от Пиана и Темников се опитват да управляват района на Чуваш.
По време на завоевателната война на Иван Грозни срещу Казанското ханство, през август 1552 г. князете Чуваш Орсей и Мари Аккар Токари се заклеват в лоялност към Велико московско княжество при Алатир на река Сура. Между 1650 и 1850 г. Руската православна църква изпраща мисионери, говорещи чувашки, да се опитат да покръстят чувашите в православната вяра. Група от тези мисионери създават писмен чувашки език. Повечето от чувашите, останали в района, стават православни християни, но някои остават езичници.
На територията на Чувашия са построени градовете-крепости Чебоксари (за първи път споменат в летописите през 1469 г., основан като град-крепост през 1555 г.), Алатир (1780 г.), Цивилск (1584 г.), Ядрин (1590 г.), които се развиват и като търговско-занаятчийски центрове. През XVII век се заселват наново южните и югозападните части на Чувашия, които са били изоставени през XV век покрай разбойническите нападения на ногайците и различни къпчакски племена.
На 15 май 1917 г. чувашите се присъединяват към идел-уралското движение, а през декември 1917 г. се присъединяват към краткотрайно просъществувалата иделско-уралска държава, когато е постигнато споразумение с татарстанските представители за очертаване на източната граница на Чувашия при река Свияга. През 1918 – 1919 г. Руската гражданска война обхваща района. Войната завършва с победа за болшевиките. За да получи подкрепа от местното население, Ленин нарежда да се създаде Чувашка държава в рамките на Руската СФСР. На 24 юни 1920 г. се образува Чувашката автономна област (Чувашка трудова комуна (автономно областно обединение)), която през април 1925 г. е преобразувана в Чувашката АССР. На 24 октомври 1990 г. е провъзгласена Чувашката ССР в рамките на ОНД, а на 13 февруари 1992 г. – Чувашката Република като субект на Руската Федерация.
Карта - Чувашия (Chuvashskaya Respublika)
Карта
Страна - Русия
Национално знаме на Русия |
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 km) и Тихия океан (12 280 km). Има излаз на Каспийско море (920 km), Азовско море (672 km), Черно (430 km), Балтийско (135 km), вкл. Финския залив (540 km). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на Земята. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е 9-а страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ. Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада. Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
RUB | Руска рубла (Russian ruble) | ₽ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KV | Коми език (Komi language) |
RU | Руски език (Russian language) |
TT | Татарски език (Tatar language) |
CE | Чеченски език (Chechen language) |
CV | Чувашки език (Chuvash language) |