Карта - Хъбей (Hebei Sheng)

Хъбей (китайски: 河北; пинин: Hébĕi) е провинция на Китайската народна република, намираща се в североизточната ѝ част. Нейното име буквално означава „На север от (Жълтата) река“. Старото ѝ име до 1928 година е Джъли (Zhili) – „Пряко подчинена“ (на Императорския двор). Преименуването ѝ тогава е свързано с преместването на столицата от Пекин в Нанкин от правителството на Гоминдана.

Хъбей заобикаля изцяло агломерациите на Пекин и Тиендзин. На североизток тя граничи с провинция Ляонин, на север – с Вътрешна Монголия, на запад – с Шанси, на юг – с Хънан, а на югоизток – с Шандун. Малка част от нея е вклинена между Пекин и Тяндзин. На изток Хъбей има излаз на Жълто море чрез Бохайския залив.

Равнините на Хъбей са домът на Пекинския човек – група от представители на Хомо еректус, населявали региона преди между 200 000 и 700 000 години.

По време на Периода на воюващите царства (403 пр. Хр. – 221 пр. Хр.) Хъбей е владяна от царствата Ян – на север – и Джао – на юг, преди и двете да бъдат подчинени на Цинската династия. При династията Хан (206 пр. Хр. – 220) районът е разделен на две провинции, Йоуджоу на север и Дзиджоу на юг. След края на Хан по-голямата част от Хъбей попада под контрола на тираните Гунсун Дзан и Юан Шао, съответно на север и на юг. Юан Шао надделява над Гунсун Дзан, но впоследствие бива победен от Цао Цао в битката при Гуанду през 200 година. По-късно Хъбей става част от царството Уей, едно от Трите царства, основано от наследници на Цао Цао.

След нашествието на северните номадски племена и края на Западната Дзинска династия, идва периодът на Шестнадесетте царства и Северните и Южните династии, като през този период Хъбей става арена на множество битки. Това продължава до следващото съединение на Китай през династията Суй през 589.

При династията Тан (698–907) районът за първи път бива назоваван Хъбей. През периода на Петте династии и десетте царства в Хъбей се намират владенията на бунтовника Ли Цуънсу, който в крайна сметка успява да отхвърли Късната Лянска династия (907–923) и полага основите на Късната Танска династия (923 – 936). При следващата династия – Късната Дзинска – голяма част от днешния Северен Хъбей е даден на северната династия Китан Ляо. Тази територия, наречена Шестнадесетте префектури на Янюн, се превръща в сериозен проблем за отбраната на Китай срещу Китанците през следващия век, тъй като се намира от вътрешната страна на Великата китайска стена.

При Северната династия Сун (960–1127) – шестнадесетте отделени префектури продължават да бъдат обект на усилена борба между китайските владетели и династията Ляо. Дошлата впоследствие Южна династия Сун оставя целия Северен Китай на Дзинската династия през 1127, включително и Хъбей.

При монголската династия Юан Китай е разделен на провинции, но Хъбей не получава такъв статут. При династия Мин Хъбей става известен като Бейджъли – „Северната пряко подчинена“ – понеже територията му включва и е пряко подчинена на столицата на империята, Пекин. Включването на понятието „северна“ е свързано с противопоставянето на подобната южна територия, покриваща днешните земи на провинции Дзянсу и Анхуей. Последната, след идването на власт на манджурската Цинска династия (1644), престава да съществува като пряко подчинена, затова името на Хъбей остава само Джъли (пряко подчинена).

Цинската династия е заменена през 1912 от Република Китай. В продължение няколко години в Китай бушува гражданска война и заради близостта си с Пекин Хъбей отново става поле на тежки сражения. Сред войните, водени там, са Джъванската война Първата и Втората Джъфънски войни. С успеха на Северния марш, воден от Гоминдана, столицата е преместена от Пекин в Нанкин. Това довежда до промяна на името от Джъли на Хъбей, в отражение на обстоятелството, че територията вече има статут на обикновена провинция.

Основаването на Китайската народна република води до няколко промени: районите около Чъндъ (по-рано част от провинция Жъхъ) и около Джандзякоу (по-рано част от провинция Чахар, влизаща в територията на Вътрешна Монголия) се сливат в провинция Хъбей, с което нейните граници преминават отвъд Великата стена. Столицата на провинцията е преместена от Баодин в новия град Шъдзяджуан и за кратко в Тиендзин.