Пензенска област (на руски: Пе́нзенская о́бласть) е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг. Площ 43 352 km2 (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.
Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.
През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана Пензенската губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжкия край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.
