Карта - Лхаса (Lhasa)

Лха̀са (на тибетски: ལྷ་ས; 拉薩; на пинин: Lhāsà) е град и градски окръг в Тибетския автономен регион на КНР. В него се намира седалището на правителството на автономния район, бивша столица на независимата тибетска държава.

Разположен е в Хималаите на река Лхасахъ на надморска височина около 3656 m. Културен и религиозен център с много паметници, манастири и храмове. Развито селско стопанство, лека промишленост и занаятчийство. Тук се намира известният дворец Потала. Население 559 423 по данни от 2010 г. Лхаса е свещен град за изповядващите будизъм.

Лхаса добива известност като важен административен център през VII век, когато Сонгцен Гампо, местен владетел на долината на река Ярлунг Цангпо (горното течение на Брахмапутра), продължава делото на баща си за обединение на Тибет. Сонгцен Гампо премества столицата в Лхаса и построява дворец.

С разпадането на Ярлунгската империя 250 години по-късно будизмът отново добива популярност в монашеските центрове извън Лхаса и центърът на властта се измества към други градове. След като изгубва статута си на столица, Лхаса губи значимостта си, когато петият Далай Лама (1617 – 1682 г.) побеждава кралете от Шигаце с помощта на монголците.

Петият Далай Лама премества столицата в Лхаса. Той построява своя дворец, Потала, на мястото на останките от двореца на Сонгцен Гампо. От 1642 г. Лхаса е столица на Тибет и много исторически обекти в града датират от този втори период на развитие на града.

Към края на XVII век градът вече е важен търговски център. Посещаван е от монголски, китайски, арменски, кашмирски, руски, непалски и индийски търговци. Армията на династията Цин влиза в Лхаса през 1720 г., а правителството на Цин изпраща дипломатически представители, наречени амбани, в Лхаса. Убийството на регента от амбаните на 11 ноември 1750 г. предизвиква безредици в града, вследствие на които загиват над сто души, включително амбаните. След потушаването на размириците император Цянлун реорганизира тибетското правителство и установява управляващ съвет, наречен Кашаг, в Лхаса през 1751 г.

През 1904 г. британска експедиция в Тибет, водена от Френсис Йънгхъзбанд, навлиза в Лхаса и подчинява останалите тибетски чиновници да подпишат договора от Лхаса, след като тогавашния Далай Лама избягва. По-късно договорът е отхвърлен и е заменен от Англо-китайският договор от 1906 г. Всичките войски на Цин напускат Лхаса малко след Учанското въстание, през 1912 г.

В началото на XX век Лхаса вече има множество етнически и религиозни общества, сред които кашмирски мюсюлмани, търговци от Ладакх и китайски търговци и чиновници. Градските търговци били снабдени с всякакви стоки и внасяли дори австралийско масло и британско уиски.

В периода 1987 – 1989 г. в града се провеждат големи демонстрации срещу китайското правителство, водени от монаси и монахини. След посещението на Дън Сяопин през 1992 г. е решено в Лхаса да се извърши икономическа либерализация. На всички правителствени служители, семействата им и учениците е забранено да практикуват религия, а на монасите и монахините е забранено да влизат в правителствени сгради или кампуса на Тибетския университет.