Карта - Гилан (Gilan Province)

Гилан (Gilan Province)
Гилан (گیلان) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в северен Иран, на югозападното крайбрежие на Каспийско море. Включен е в административния Регион 3. Заема площ около 14 000 km², населението е над 2,5 милиона. Административен център е град Ращ.

Територията на Гилан е заселена от древни времена. В свещената книга на зороастрийците, Авеста, тези земи носят названието Варена, древните гръцки историци ги наричат страна на кадусии (Kadoúsioi, Cadusaei).

Предполага се, че регионът на юг от Каспийското крайбрежие и на запад от река Амардос (днес Сефидруд) се заселва от гели (Γηλαι, Gelae) през първите два века пр.н.е. Плиний ги отъждествява с кадусиите, но не се изключва възможността те да са били изместени от друг народ, идващ вероятно от района на Дагестан.

Територията на Гилан в течение на векове е бил в сферата на интереси и влияние на Ахемениди, Селевкиди, Парти и Сасаниди. По време на арабската инвазия в Персия през 7-и век Гилан не е завладян. Източните региони на Гилан са били ефективно защитени благодарение на дейлемитите. Исламизацията на населението се осъществява през периода от края на 9-и век до началото на 10-и век, но поради възхода на местните династии Гилан запазва своя независим статут. По време на управлението на Малик Шах I, третият селджукски султан, исмаилитите, които са били ядрото на шиитската съпротива срещу селджуките, създават в Гилан тайната секта на асасините.

След инвазията на монголците през 13-и век територията на Гилан остава относително независима при Илханидите и се управлява от две местни династии. Нашествията през 13-и век предизвикват огромен приток на бежанци и в слабо населения до този момент регион се настаняват голям брой каджари. Те помагат на Сефевидите да завземат властта в началото на 16-и век, в резултат на което регионът губи своята самостоятелност и се управлява от наместници, назначавани от централната власт.

След упадъка на Сефевидската империя през 18-и век северните райони на Иран стават обект на чуждо влияние и окупация. В този период започват първите опити на Руската империя да доминира в Каспийско море и персийските провинции Гилан и Мазандаран. Борбата с Османската империя за южните каспийски територии завършва с победата на руските войски. През 1723 г. те навлизат в Гилан и провинцията се управлява от руски генерал-губернатор. След смъртта на Петър I, руските сили остават в Гилан до 1734 г. През 1735 г. съгласно договора, сключен в Гянджа с временния правител Надер Хан (по-късно станал шах), персийските провинции, завзети от Петър I, се връщат на Иран, а на Русия се предоставя възможност за свободна търговия. Властта в Иран се поема последователно от няколко династии, но Гилан се управлява от местни вождове, които или са самостоятелни, или осигуряват относителната си независимост чрез плащания на данък към владетелите и назначените от тях наместници.

По време на каджарското управление през 19-и век Иран губи войните с Русия, в резултат на което тя получава съществени търговски предимства и доминиращи морски права. По същото време между Русия и Великобритания започва съперничеството за икономическо надмощие в Иран. През 1907 г. те разделят страната на три части, при което най-северната, включваща Гилан, става руска зона. След Руската революция болшевишките войски контролират почти цялото иранско каспийско крайбрежие, в Гилан за кратко време се провъзгласява Съветска социалистическа република. С договора от 1921 г. регионът се връща на Иран, страната придобива равни права за корабоплаване в Каспийско море.

 
Карта - Гилан (Gilan Province)
Карта
Гугъл (компания) - Карта - Гилан
Гугъл (компания)
Гугъл Земя - Карта - Гилан
Гугъл Земя
Оупън Стрийт Мап - Карта - Гилан
Оупън Стрийт Мап
Карта - Гилан - Esri.WorldImagery
Esri.WorldImagery
Карта - Гилан - Esri.WorldStreetMap
Esri.WorldStreetMap
Карта - Гилан - OpenStreetMap.Mapnik
OpenStreetMap.Mapnik
Карта - Гилан - OpenStreetMap.HOT
OpenStreetMap.HOT
Карта - Гилан - CartoDB.Positron
CartoDB.Positron
Карта - Гилан - CartoDB.Voyager
CartoDB.Voyager
Карта - Гилан - OpenMapSurfer.Roads
OpenMapSurfer.Roads
Карта - Гилан - Esri.WorldTopoMap
Esri.WorldTopoMap
Карта - Гилан - Stamen.TonerLite
Stamen.TonerLite
Страна - Иран
Национално знаме на Иран
Иран (ایران, ), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия. Граничи на запад с Ирак и Турция, на северозапад с Азербайджан и Армения, на север с Каспийско море, на североизток с Туркменистан, на изток с Афганистан и Пакистан, а на юг с Оманския залив и Персийския залив. Столицата и най-големият град е Техеран.

Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 83 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).
Карта - Иран1200px-Iran_location_map.svg.png
1200px-Iran_location...
1200x1071
freemapviewer.org
Карта - ИранIran_relief_location_map.jpg
Iran_relief_location...
1200x1071
freemapviewer.org
Карта - ИранIran_Topography.png
Iran_Topography.png
1608x1502
freemapviewer.org
Карта - Иранimage.jpg
image.jpg
1397x1416
freemapviewer.org
Карта - ИранIran_regions_map.png
Iran_regions_map.png
1500x1369
freemapviewer.org
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
IRR Ирански риал (Iranian rial) ï·¼ 2
ISO Език (лингвистика)
KU Кюрдски езици (Kurdish language)
FA Персийски език (Persian language)
Neighbourhood - Страна  
  •  Азербайджан 
  •  Армения 
  •  Афганистан 
  •  Месопотамия 
  •  Пакистан 
  •  Туркменистан 
  •  Турция