Карта - Виена (Vienna)

Виена (Wien ; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции. Тя е главен град на Австрия с население от 1,9 милиона жители (2,6 милиона с предградията). Днес той е шестият по големина град по население в границите на Европейския съюз и вторият по големина немскоезичен град след Берлин.

Виена е домакин на много големи международни организации, включително ООН, ОПЕК и ОССЕ. Разположен е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Освен че е известен като „Градът на музиката“ поради музикалното си наследство, Виена се нарича също и „Град на мечтите“, защото е дом на първия в света психоаналитик Зигмунд Фройд. Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Известен е с това, че е играл основна роля на водещ европейски музикален център, от ерата на виенския класицизъм до началото на 20 век. Историческият център на Виена е богат на архитектурни ансамбли, барокови дворци и градини, паметници и паркове.

Виена е известна с високото си качество на живот. Класирана е на първо място за 2018 и 2019 г. по този показател. Тя редовно е домакин на конференции за градско планиране. Между 2005 и 2010 г. е номер едно в света за международни конгреси и конвенции. Привлича над 6,8 милиона туристи годишно.

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на неолит, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (VI хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на бронзовата епоха и завършва буквално две поколения преди идването на римляните.

Историята на самата Виена като населено място започва в средата на I век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на XV римски легион. Той получава името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. Археологическите разкопки не потвърждават версията за наличие на територията на днешния стар град на каквото и да било доримско селище.

В началото на V век Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места.

Фактът, че в днешно време топографията на центъра на Виена включва в себе си на практика цялата топография на военния лагер Виндобона, говори за това, че непосредствено след изтеглянето на римляните на това място живеят хора, които вероятно намират убежище край запазените тогава стени и използват останалите след римляните материали за построяването на жилища.

Разкопките показват, че през VI век животът между стените на бившия римски лагер е концентриран в североизточната му част. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища. Имената на някои от славянските и до днес са запазени в имената на някои от съвременните райони на Виена като Веринг (18) и Дьоблинг (19).

През IX век дошлите от запад Каролинги построяват в североизточната част на бившия римски лагер неголям замък и съхранилата се и до днешно време църква „Свети Рупрехт“. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на Виена: в старите „Залцбургски анали“, с дата 881 г., е запазен запис за това, че край Вения е имало сражение с унгарците – „… bellum cum ungaris ad Uueniam…“. Все пак няма яснота, дали се има предвид река или град на име Вения. Също така остава неизяснен и изходът на сражението.