Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.
Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1 000 г. пр.н.е. Към 7 век след новата ера тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Република Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а през 1960 – независимост. Първият президент е Давид Дако, който през 1962 установява диктатура и еднопартийна система. Макар и авторитарно, управлението му отчасти увеличава икономиката на страната, най-вече чрез премахването на монопола върху диамантите. Така се е улеснил износът им и съответно са се увеличили печалбите. Построена е и фабрика за преработка на диаманти в столицата. ЦАР, подобно на всяка друга диктатура, се е нуждаела от разширена бюрократична система, която в случая е била корумпирана, а част от служителите ѝ – недостатъчно квалифицирани. На 31 януари 1965 Дако е свален чрез почти безкръвен преврат от Жан-Бедел Бокаса. На следващата година, през януари 1966 Бокаса прави изявление, в което се самообявява за държавен глава, президент, министър-председател и ръководител на единствената партия в страната – Движение за социална еволюция в Черна Африка. Шест години по-късно получава доживотно президентско звание. Заради природните богатства на страната, включващи уран и диаманти, Жан-Бедел Бокаса е подкрепян от страни като Швейцария, САЩ и Франция. На 4 декември 1976 републиката е заменена с монархия. Постът президент е заменен с император, а страната преименувана на Централноафриканска империя. Бокаса провежда серия от странни кампании за налагане на европейска култура в империята. Най-активно е печатането на пощенски марки, на които са изобразени европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, различни породи кучета, известни изследователи и откриватели. Идеята е била тези марки да се продават на богати колекционери и да носят печалби. Самият Бокаса се самопровъзгласява за император с титлата Бокаса I. Освен тези ексцентрични „нововъведения“, имперският период се характеризира с икономически подем, макар и донякъде възпрепятстван от корупцията. През 1979 Жан-Бедел Бокаса е свален чрез преврат, организиран от Франция. Президентския пост е поет от Давид Дако, който малко след това възстановява републиканския строй. След две години управление и Дако е свален от власт, но този път от Андре Колингба, генерал от армията. Неговото военно правителство е сменено чрез демократични избори през 1993. Следва период на нестабилност и вътрешни конфликти, които днес са намалели заради значителното присъствие на мироопазващи контингенти от различни страни.
