Узбекски език
Узбекският език (самоназвание: Oʻzbek tili, Ўзбек тили) принадлежи към тюркското езиково семейство.
Той е официален език на Узбекистан и е роден език за узбеките – преобладаващата част от населението му (около 30 млн. души), но е разпространен и в съседните на Узбекистан държави, където живеят етнически узбеки: Таджикистан (около 1,2 млн. души), Киргизия (около 1 млн. души), Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай. От граматическа и лексикална гледна точка е най-близък до уйгурския език.
Узбекският език е разпространен на територията на древните средноазиатски държави Бактрия, Согдиана и Хорезъм. Тюркоезични племена се заселват в долините на реките Амударя, Сърдаря и Зеравшан около през 7 – 8 век, като изместват или асимилират по-старото ираноезично население. В периода 9 – 12 век тези области се управляват от династията на Караханидите, чиито елит е тюркоезичен. По време на управлението на Чагатай хан, Тимур и неговите наследници (Тимуридите) има разцвет на литературата, която се създава въз основа на местните тюркски народни говори (затова литературната норма от тази епоха се нарича в тюркологията с общото название чагатайски език). Връх в развитието на тази литературна традиция е творчеството на поета Алишер Навои (15 – 16 век). Съвременният узбекски език е далечен наследник на чагатайския език, приел голям брой персийски и арабски заемки.
Наименованието узбекски в съвременния смисъл се появява след създаването на СССР и заменя по-старите етнически самоназвания на местното население. Преди 1921 като узбекски е означаван говорът на наследниците на преселилото се през 16 век в района на Самарканд и Бухара къпчакско население, който е бил близък до казахския език. Говорът на по-старото население (сарти) във Ферганската долина, Ташкент и някои части на Самаркандска област е бил от карлукски тип и се характеризира с по-силно персо-арабско влияние. В Хива се е употребявал огузки говор със силен персийски примес. След 1921 г. самоопределението сарти се премахва от съветската власт, която обявява уседналото тюркоезично население на Тюркестан за узбеки. Книжовният узбекски език, се създава въз основа на сартските говори от Ферганската долина, за които е характерна липсата на типичната за тюркските езици вокална хармония (синхармонизъм). Във фонетиката, граматиката и речниковия състав се забелязва особено силно влияние на персийския език. Голяма част от арабизмите в узбекския език са заети чрез персийския. По времето, когато Узбекистан влизаше в състава на СССР, узбекският език бива подложен на силно руско влияние. След обявяването на независимостта на Узбекистан има стремеж към изчистване на езика, преди всичко от руските заемки. Афганският диалект се различава от класическия узбекски най-вече по отсъствието на руско влияние и по-голямо влияние на персийския и някои афгански езици. Хорезмийският диалект е по-близък като фонетика и речник до туркменския език. В диалектите на Бухара и Самарканд са навлезли многобройни таджикски заемки.
Той е официален език на Узбекистан и е роден език за узбеките – преобладаващата част от населението му (около 30 млн. души), но е разпространен и в съседните на Узбекистан държави, където живеят етнически узбеки: Таджикистан (около 1,2 млн. души), Киргизия (около 1 млн. души), Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай. От граматическа и лексикална гледна точка е най-близък до уйгурския език.
Узбекският език е разпространен на територията на древните средноазиатски държави Бактрия, Согдиана и Хорезъм. Тюркоезични племена се заселват в долините на реките Амударя, Сърдаря и Зеравшан около през 7 – 8 век, като изместват или асимилират по-старото ираноезично население. В периода 9 – 12 век тези области се управляват от династията на Караханидите, чиито елит е тюркоезичен. По време на управлението на Чагатай хан, Тимур и неговите наследници (Тимуридите) има разцвет на литературата, която се създава въз основа на местните тюркски народни говори (затова литературната норма от тази епоха се нарича в тюркологията с общото название чагатайски език). Връх в развитието на тази литературна традиция е творчеството на поета Алишер Навои (15 – 16 век). Съвременният узбекски език е далечен наследник на чагатайския език, приел голям брой персийски и арабски заемки.
Наименованието узбекски в съвременния смисъл се появява след създаването на СССР и заменя по-старите етнически самоназвания на местното население. Преди 1921 като узбекски е означаван говорът на наследниците на преселилото се през 16 век в района на Самарканд и Бухара къпчакско население, който е бил близък до казахския език. Говорът на по-старото население (сарти) във Ферганската долина, Ташкент и някои части на Самаркандска област е бил от карлукски тип и се характеризира с по-силно персо-арабско влияние. В Хива се е употребявал огузки говор със силен персийски примес. След 1921 г. самоопределението сарти се премахва от съветската власт, която обявява уседналото тюркоезично население на Тюркестан за узбеки. Книжовният узбекски език, се създава въз основа на сартските говори от Ферганската долина, за които е характерна липсата на типичната за тюркските езици вокална хармония (синхармонизъм). Във фонетиката, граматиката и речниковия състав се забелязва особено силно влияние на персийския език. Голяма част от арабизмите в узбекския език са заети чрез персийския. По времето, когато Узбекистан влизаше в състава на СССР, узбекският език бива подложен на силно руско влияние. След обявяването на независимостта на Узбекистан има стремеж към изчистване на езика, преди всичко от руските заемки. Афганският диалект се различава от класическия узбекски най-вече по отсъствието на руско влияние и по-голямо влияние на персийския и някои афгански езици. Хорезмийският диалект е по-близък като фонетика и речник до туркменския език. В диалектите на Бухара и Самарканд са навлезли многобройни таджикски заемки.
Страна
-
Афганистан
Афганистан (افغانستان; افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море. Столицата е Кабул. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи.
Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр. Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр. Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха. Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други. -
Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан. Името на страната означава „Земя на четиридесетте племена“. Граничи на север с Казахстан, на запад – с Узбекистан, на югозапад – с Таджикистан, на югоизток и изток – с Китайската народна република. Столица и най-голям град е Бишкек.
В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 12–13 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 г. -
Туркменистан
Туркмениста́н (Türkmenistan) е държава в Централна Азия. Граничи с Афганистан и Иран на юг, Казахстан на север, Узбекистан на североизток, а на запад с Каспийско море. Общата площ на страната е 491 120 км2, от които 467 055 км2 суша и 24 065 км2 вода. Почти 80% от територията на страната е заета от пустинята Каракум. Столицата на Туркменистан е Ашхабад.
Туркменистан е държава с богата история, включваща много велики владетели и завоеватели. Държавата става независима през 1991 година и е първата неутрална държава в света, призната за такава от ООН през 1995 година. -
Узбекистан
Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия. Тя е суверенна светска, единна конституционна република, която се състои от 12 провинции. Узбекистан граничи с пет държави: Казахстан на север; Киргизстан на североизток; Таджикистан на югоизток; Афганистан на юг и Туркменистан на югозапад. Узбекистан има изход към Аралско море, обаче е една от двете двойно отделени страни в света (заедно с Лихтенщайн), при които за достъп до Световния океан е необходимо да се пресече територията на две държави: всички съседни страни също нямат достъп до Световния океан.
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.