Малгашки език

Малгашки език
Малгашкият език е австронезийски език, говорен от около 18,8 млн. души в Мадагаскар.

Малгашкият език не е свързан с близките африкански езици. Той е най-западният от малайско-полинезийските езици, принадлежащи към австронезийското семейство. Този факт е установен още през ХVІІІ в. Малгашкият език е родствен на езиците в Индонезия, Малайзия и Филипините. Най-близки до него са езиците, разпространени на остров Борнео. Базовата лексика на малгашкия език съвпада с лексиката на езика ма`анян в района на река Барито на юг от Борнео. Това означава, че Мадагаскар е бил заселен с преселници именно оттам. Не е установена причината за тази колонизация. По-късно индонезийските преселници се смесват с такива от Източна Африка и с араби.

В малгашкия език има заемки от езиците банту, суахили и арабски, а също така и от френски (в миналото език на колониалното правителство на Мадагаскар) и от английски (на който през XVІІІ век са говорели пиратите, чиито бази са били на острова) Езикът има писмена литература от ХV век и богата традиция на устни поетически предания и легенди.

Страна
  • Мадагаскар
    Република Мадагаска̀р (Repoblikan'i Madagasikara, ; République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова са застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.

    Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.