Корсикански език

Корсикански език
Корсикански език (самоназвание: corsu или lingua corsa) е романски език от подгрупата на италороманските езици. Той е тясно свързан с италианския език, особено с тосканския диалект. Употребява се на остров Корсика (Франция) и в северната част на остров Сардиния (Италия). Корсиканският дълго време е народен говор заедно с италианския, който е официалния език на Корсика до 1859 г. След това италианският е изместен от френския, което се дължи на присвояването на острова от страна на Франция, която го завладява от Генуезката република през 1768 г. През следващите два века използването на френския нараства до такава степен, че до Освобождението на Франция през 1945 г., всички островитяни имат работни познания по френски. 20 век вижда масова езикова смяна, като островитяните сменят езиковите си практики така, че до 1960-те години не остават хора, говорещи едноезично корсикански. Към 1995 г. приблизително 65% от островитяните владеят до някаква степен корсикански, а малцинство от може би 10% използва корсиканския като майчин език.

Един от основните източници на объркване в популярната класификация е разликата между диалект и език. Обикновено не е възможно да се установи какво има предвид даден автор с тези термини. Например, може да се прочете, че корсиканският принадлежи на централно-южните италиански диалекти, заедно със стандартния италиански, неаполитански и други или, че е "тясно свързан с тосканския диалект на италианския. Една от характеристиките на италианския е запазването на инфинитивното окончание -re, както в латинското mittere, „изпращам“. Това инфинитивно окончание не присъства в корсиканския или тосканския.

Страна
  • Италия
    Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana) е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с едноименния географски регион. Тя е унитарна парламентарна република. Към 1 януари 2022 г. има население малко над 59 млн. души, което я прави третата по големина държава в Европейския съюз по брой жители (след Германия и Франция). Столицата ѝ е Рим.

    Оградена от Алпийската дъга, Италия граничи на север, от запад на изток, с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Апенинският полуостров се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), за общо 302 068,26 km². Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария.
  • Франция
    Франция е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.

    Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт ; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.