Карта - Парван (Parwān)

Свят >  Азия >  Афганистан >  Парван

Парван (Parwān)

Парван е провинция в източен Афганистан с площ 5974 км² и население 560 800 души (2006). Административен център е град Чарикар.

Провинцията се поделя на 11 общини.

 

Карта - Парван (Parwān)

Географска ширина / Географска дължина : 35° 0' 0" N / 68° 55' 0" E | Часова зона : UTC+4:30 | Валута : AFN | Телефон : 93  

Карта

Google Земя-Карта-Парван
Google Земя
ОупънСтрийтМап-Карта-Парван
ОупънСтрийтМап
Карта-Парван-Esri.WorldImagery
Esri.WorldImagery
Карта-Парван-Esri.WorldStreetMap
Esri.WorldStreetMap
Карта-Парван-OpenStreetMap.Mapnik
OpenStreetMap.Mapnik
Карта-Парван-OpenStreetMap.HOT
OpenStreetMap.HOT
Карта-Парван-CartoDB.Positron
CartoDB.Positron
Карта-Парван-CartoDB.Voyager
CartoDB.Voyager
Карта-Парван-OpenMapSurfer.Roads
OpenMapSurfer.Roads
Карта-Парван-Esri.WorldTopoMap
Esri.WorldTopoMap
Карта-Парван-Stamen.TonerLite
Stamen.TonerLite

Снимка

Парван--Файл:Afghanistan Parwan Province location

Файл:Afghanistan Parwan Province location
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
Парван
1 

Страна - Афганистан

Национално знаме на Афганистан
Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр. Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр. Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха. Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.

Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г. В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя. След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини. През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам. През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
AFN Афганистански афган (Afghan afghani) ؋ 2
ISO Език (лингвистика)
TK Туркменски език (Turkmen language)
UZ Узбекски език (Uzbek language)
FA Персийски език (Persian language)
PS Пущунски език (Pashto language)
Карта  
Карта-Афганистанimage.jpg
image.jpg
1900x1583
Карта-АфганистанUS_Army_map_of_Afghanistan_--_circa_2001-09.jpg
US_Army_map_of_Afgha...
2324x2136
Карта-АфганистанMap_of_Afghanistan.png
Map_of_Afghanistan.p...
1251x1000
Карта-Афганистан1807px-Afghanistan_location_map.svg.png
1807px-Afghanistan_l...
1807x1331
Карта-Афганистанimage.jpg
image.jpg
1900x1583
Neighbourhood - Страна  
  •  Таджикистан 
  •  Туркменистан 
  •  Узбекистан 
  •  Китайска народна република 
  •  Пакистан 
  •  Иран 

Административна единица

Страна, Държава, Регион,...

Фейсбук

 mapnall@gmail.com