Карта - Китай (People’s Republic of China)

Национално знаме на Китайската народна република

Китайската народна република, съкратено КНР (,  – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа. Столица е град Пекин.

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от Сталин СССР.

Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Китайската народна република е основана през 1949 г., когато Китайската комунистическа партия побеждава Гоминдана, който се оттегля на остров Тайван. Под ръководството на Мао Дзедун е установен комунистически строй на управление под формата на маоизъм, и са установени близки отношения със СССР. През 1958 година е поставено началото на Големия скок – мащабен икономически план, целящ превръщането на изцяло аграрния Китай в модерна, индустриализирана комунистическа държава. Големият скок завършва с провал през 1963, довеждащ до смъртта на милиони хора от глад. Позициите на Мао започват да отслабват и, въпреки че се отказва от поста си на председател на ККП, той продължава да има голямо влияние върху партията.

През 1959 г. на политическата сцена се появяват Лю Шаоци и Дън Сяопин. През 1966 г., заради вътрешнополитическите борби срещу Лю и Дън, и страх от нарастващата мощ на СССР, под ръководството на Мао е стартирана Културна революция. Тя довежда до значителна социална и икономическа нестабилност в Китай, и до сериозен културен упадък. Съветският съюз прекратява отношенията си с тази страна и дори се стига до кратък въоръжен конфликт през 1969. Културната революция приключва с арестуването на т.нар. Банда на четиримата (организирали революцията), както и със смъртта на Мао през 1976.

В последвалите години комунистическата партия осъжда Културната революция и започва отстъпление от марксистката и социалистическа идеология в икономиката, реформирайки я чрез либерализация по пазарните принципи. Държавната планова икономика се превръща в смесена, а днешната китайска конституция бива приета през 1982 година. Въпреки това, в политически план ККП запазва своята тоталитарна власт и еднопартиен режим на държавата. Поради тази причина, през 1989 година мотивирани от падането на Берлинската стена и рухването на диктатурите на Варшавския договор, стотици хиляди студенти и млади хора излизат на протести в Пекин и се събират на площад Тиенанмън с призиви за изоставяне на диктаторския модел в държавното управление и политически свободи. Партийните ръководители категорично отказват да се съобразят с исканията и след близо месец неуспешни преговори заповядват на китайската армия да разпръсне събралия се народ. На 4 юни подкрепени с танкове, войсковите части достигат до площада и откриват огън по хората, с което смазват протеста за една нощ. Точният брой на убитите и до днес остава неизяснен, а правителствата от цял свят осъждат този подход за справяне с общественото недоволство.

През 1990-те Китай е под ръководството на президента Дзян Дзъмин. Въвеждането на пазарна икономика помага на Китай да реализира значителен икономически ръст. През 2001 г. Китай се присъединява към Световната търговска организация. През 2002 г. генерален секретар на Китайската комунистическа партия става Ху Дзинтао, а премиер – Уън Дзябао, които продължават по пътя на по-либералната икономическа политика. В социален план обаче успехите са незначителни. С установяването на капитализма се увеличава разделението между бедни и богати, като основната част от ресурса се усвоява от големите крайбрежни метрополиси, докато в провинцията и по-специално по селата средствата са достатъчни основно за прехрана. Статистиките за БВП на глава от населението показват, че събрано в едно общото жизнено равнище на китайския гражданин е близо два пъти по-ниско отколкото в най-бедните държави от ЕС.