Република Таджикистан (на таджикски: Ҷумҳурии Тоҷикистон, на персийски: جمهوری تاجیکستان) е високопланинска държава в Средна Азия, без излаз на море. Преди 9 септември 1991 г. Таджикистан е част от СССР като Таджикска съветска социалистическа република. Страната граничи на юг с Афганистан, на север с Киргизстан, на запад с Узбекистан и на изток с Китай. Таджикистан на персийски означава „земя на таджиките“. Страната е член на ОНД, на Организацията Ислямска конференция и на Евразийската икономическа общност.
Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. те влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство. От Индия прониква будизмът, а от Персия – манихейство и зороастризмът.
В началото на 6 век Държавата на ефталитите подчинява цяла Средна Азия, Афганистан, част от Северна Индия и някои райони на Източен Туркестан. Столица на ефталитската държава е град Бадиан. В средата на 6 век Средна Азия попада под нашествието на тюркски племена. След решаващата битка между тюрки и ефталити (около 562 – 565) завършва с пълната победа на Тюркския хаганат.
Към средата на 8 век Средна Азия е завоювана от арабите. Военните гарнизони са попълвани от местни войници (на арабски: таджик) от ирански произход, приели исляма от сунитското му направление. Тези войници са ядрото на етногенезиса на таджикския народ.
Валута / Език (лингвистика)
