Систан и Балучестан (Sistan and Baluchestan Province)
Провинцията е съставена от две области, всяка от които има своя история.
Систан е част от историко-географски регион Систан, разпростирал се на териториите на днешните Иран, Афганистан и Пакистан. Част от него, разположена около езерото Хамун и руслото на реката Хемланд в сегашния Систан и наричана в древността Дрангиана (или Зарангиана), се споменава в надписите в Бехистун и Персеполис от времето на Дарий I като една от източните територии на Ахеменидската империя. Дрангиана е завладяна от Александър Македонски през 4 век пр.н.е., около средата на 2 век пр.н.е. става част от Партското царство на Аршакидите. Названието Систан е производно от Сакастан, страна на арийските племена на саките, завладели територията през 128 пр.н.е.
Систан процъфтява през епохата на Сасанидите до нашествието на арабите през 7 век. Последните два века от арабския период територията минава през управление на няколко относително независими ирански династии. През 11 век територията е превзета от тюркската династия на Селджуките. През 13 век Систан претърпява разрушителното монголско нашествие. В началото на 16 век управлението на Систан е поето от династията на Сефевидите, а през 18 век на власт идват Афшаридите.
Ирански Балучестан е част от историко-географската област Белуджистан, която е разделена между Иран, Афганистан и Пакистан. В древността територията на Балучестан е известна като Мока (Мака), а по-късно – като Мокран (Макран). Сегашното си име, означаващо страна на белуджите, тя придобива през Средните векове, когато тези племена стават преобладаващи в региона. В надписите в Бехистун и Персеполис Мока е спомената като южна крайморска територия на Ахеменидската империя. Като част от Персия Мокран се владее от династиите на Селевкидите, Аршакидите, Сасанидите и преминава през арабското владичество. Мокран остава относително самостоятелен, когато в останалата част на Иран управляват Селджуките и монголските ханове. През 13 век Марко Поло описва региона като проспериращ с процъфтяваща търговия.
Географското положение на Мокран, който служи като граница между тогавашните Индия и Иран и мост между иранското плато и арабския полуостров, е от значение за политиката на местните владетели, които при вътрешните си конфликти търсят външна подкрепа от различни държави. За влияние над тях се борят Оман, Иран и Индия, а в началото на 19 век със своите политически и икономически интереси се намесва и Великобритания. Сегашните граници на ирански Белуджистан се очертават в края на 19 век, по време на Каджарската династия. Етническият елит на белуджите обаче не приема иранския суверенитет над своите територии и се съпротивлява, като организира редица бунтове и размирици през 19 и 20 век.
Карта - Систан и Балучестан (Sistan and Baluchestan Province)
Карта
Страна - Иран
Национално знаме на Иран |
Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 83 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
IRR | Ирански риал (Iranian rial) | ï·¼ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KU | Кюрдски езици (Kurdish language) |
FA | Персийски език (Persian language) |