Карта - Южна Корея (Republic of Korea)

Национално знаме на Южна Корея

Репу̀блика Корѐя (хангъл: 대한민국; ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 98 480 km² от площта му.

На север граничи с Корейската народнодемократична република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.

Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.

Най-ранните артефакти, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон (1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики. Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.

Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.

Икономиката на Република Корея е част от Четирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на Г-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20, която търгува едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз. През 1987 г. се въвежда многопартийната система и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна като кей поп и сериали, известни като корейска драма, наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат Източна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към ООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.

Според Индекса на човешкото развитие е най-развитата страна от Източна Азия. В световен мащаб Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка на ОИСР. Република Корея е лидер в IT сектора – Samsung Electronics и LG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на широколентов достъп.

Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².

Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.

Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7 °C до 1 °C, а средната температура за юли варира от 22 °C до 29 °C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm в Бусан.