Хива (Xiva)
Хива, наричан още Хорезъм (Xiva, Хива; خیوه), е град в Северозападен Узбекистан. Той е център на историческата област Хорезъм. На запад покрай него тече река Амударя, на юг се намира пустинята Каракум, а на северозапад – пустинята Къзълкум. Ичан Кала в Хива е първата забележителност в Узбекистан, която попада в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Хива е разделен на две части. Дичан Кала е външната част, която в миналото е била оградена от стена с 11 порти. Ичан Кала е вътрешната част, която е оградена от тухлени стени, чиито основи вероятно са положени през 10 век.
В ранната си история, жителите на областта са от арийско потекло и говорят хорезъмски език, част от източноиранското езиково семейство. Впоследствие иранците са изместени от тюркски народи през 10 век, а в региона постепенно започват да преобладават от тюркските езици.
Най-ранните писмени сведения за града са от мюсюлмански пътеписи от 10 век, като археологическите доказателства сочат за поселение поне от 6 век. Към началото на 17 век Хива вече е столица на Хиванското ханство, управлявано от клон на Астраханското ханство. В периода 17 – 19 век в града се намира печално известен робски пазар.
В хода на руското нашествие в Централна Азия, през 1873 г. руският генерал Константин Петрович фон Кауфман предприема атака срещу Хива. Градът пада на 28 май същата година. Макар Руската империя вече да контролира ханството, на Хива е позволено да остане номинално полу-независим протекторат.
След като болшевиките завземат властта в Русия след Октомврийската революция през 1917 г., за кратко просъществува Хорезъмската народна съветска република (1920 – 1925) на територията на бившето Хиванско ханство, преди територията ѝ да бъде включена в състава на Съветския съюз през 1925 г. Хива става част от Узбекската съветска социалистическа република.
Хива е разделен на две части. Дичан Кала е външната част, която в миналото е била оградена от стена с 11 порти. Ичан Кала е вътрешната част, която е оградена от тухлени стени, чиито основи вероятно са положени през 10 век.
В ранната си история, жителите на областта са от арийско потекло и говорят хорезъмски език, част от източноиранското езиково семейство. Впоследствие иранците са изместени от тюркски народи през 10 век, а в региона постепенно започват да преобладават от тюркските езици.
Най-ранните писмени сведения за града са от мюсюлмански пътеписи от 10 век, като археологическите доказателства сочат за поселение поне от 6 век. Към началото на 17 век Хива вече е столица на Хиванското ханство, управлявано от клон на Астраханското ханство. В периода 17 – 19 век в града се намира печално известен робски пазар.
В хода на руското нашествие в Централна Азия, през 1873 г. руският генерал Константин Петрович фон Кауфман предприема атака срещу Хива. Градът пада на 28 май същата година. Макар Руската империя вече да контролира ханството, на Хива е позволено да остане номинално полу-независим протекторат.
След като болшевиките завземат властта в Русия след Октомврийската революция през 1917 г., за кратко просъществува Хорезъмската народна съветска република (1920 – 1925) на територията на бившето Хиванско ханство, преди територията ѝ да бъде включена в състава на Съветския съюз през 1925 г. Хива става част от Узбекската съветска социалистическа република.
Карта - Хива (Xiva)
Карта
Страна - Узбекистан
Национално знаме на Узбекистан |
Това което сега е Узбекистан, в древността е било част от иранско-говорещ район на Трансоксиана и Туран. Първите регистрирани заселници са източно иранските номади, известни като скити, които основават царства в Хорезм (VIII – VI в. пр. Хр.), Бактрия (VIII – VI в. пр. Хр.), Согдия (VIII – VI в. пр. Хр.), Фергана (III – VI в. пр. Хр.) и Маргиана (III – VI в. пр. Хр.). Районът е включен в Иранската империя Ахемениди и след период на Македонско управление е управляван от Иранската империя, а по-късно и от Сасанидската империя до арабското завладяване на Иран през 7 век. Мюсюлманското завладяване през 7 век става причината мнозинството от населението, включително местните управляващи, да са привърженици на исляма. През същия този период градове, като Самарканд, Хива и Бухара, започват да забогатяват благодарение на това, че Пътят на коприната минава през тях.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
UZS | Узбекистански сом (Uzbekistan som) | so'm or Ñўм | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
RU | Руски език (Russian language) |
TG | Таджикски език (Tajik language) |
UZ | Узбекски език (Uzbek language) |