Карта - Хераклея Понтика (Ereğli)

Хераклея Понтика (Ereğli)
Хераклея Понтика (Ηράκλεια Ποντική, Hērakleia Pontikē; Heraclea Pontica, по-късно Bender Ereğli, днес Карадениз Ерегли) е древен град във Витиния на устието на Kilijsu (река Gülüc) в Черно море (Pontos Euxeinos) в днешна Турция.

Основан е около 560 пр.н.е., като дорийска колония на Мегара. Скоро подчинява живеещите там мариандини, разширява територията си и от средата на 5 век пр.н.е. става важен търговски център. Икономическият разцвет на града е през 4 век пр.н.е.

Градът първо е управляван от олигарси. Клеарх, който бил ученик на Платон в Атина, смъква олигархите през 364/363 пр.н.е., става тиран и е убит през 352 пр.н.е. През 284 пр.н.е. Хераклея е превзета от Лизимах, който оставя града във владение на съпругата си Арсиноя II, която поставя управител в града и прекъсва автономията му. След убийството на Лизимах (281 пр.н.е.) жителите на града изгонват управителя на Арсиноя II и стават отново свободни. Те образуват така наречената Северна Лига. През 188 пр.н.е. сключват мир и съюз с Рим. През 73 пр.н.е. Хераклея се съюзява с Митридат VI, царя на Понт и става след една година част от неговото царство.

През 70 пр.н.е. по време на Третата митридатова война Марк Аврелий Кота превзема и опустошава града след двегодишна обсада.

През 65/64 пр.н.е. Хераклея е към провинцията Понт, от 46/45 пр.н.е. е римска колония, от 30 пр.н.е е към провинция Витиния и Понт и от 385 г. е към провинция Honorias.

* Wolfram Hoepfner: Herakleia Pontike – Ereğli. Eine baugeschichtliche Untersuchung. Tituli Asiae minoris. Österreichische Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse. Bd 89. Böhlau, Wien 1966

* Lloyd Jonnes, Walter Ameling: The inscriptions of Heraclea Pontica (Inschriften griechischer Städte aus Kleinasien, Bd 47). Habelt, Bonn 1994. ISBN 3-7749-2647-6.

* Sergei J. Saprykin: Heracleia Pontica and Tauric Chersonesus before Roman domination. VI–I centuries B.C. Hakkert, Amsterdam 1997. ISBN 90-256-1109-5

* Angela Bittner: Gesellschaft und Wirtschaft in Herakleia Pontike. Eine Polis zwischen Tyrannis und Selbstverwaltung. Asia-Minor-Studien. Bd 30. Habelt, Bonn 1998. ISBN 3-7749-2824-X

 
Карта - Хераклея Понтика (Ereğli)
Страна - Турция
Национално знаме на Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг – с Ирак и Сирия; на запад – с Егейско море и островите в него, Гърция и България. Има излаз на Средиземно море на юг, Егейско море на запад, Черно море и Мраморно море на север. Тук са важните проливи Босфор и Дарданели. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция между Европа (3% от територията) и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население в света.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации, като Организация Ислямска конференция и Организация за икономическо сътрудничество.
Валута / Език (лингвистика)  
ISO Валута Символ Significant Figures
TRY Турска лира (Turkish lira) ₺ 2
ISO Език (лингвистика)
AV Аварски език (Avar language)
AZ Азербайджански език (Azerbaijani language)
KU Кюрдски езици (Kurdish language)
TR Турски език (Turkish language)
Neighbourhood - Страна  
  •  Азербайджан 
  •  Армения 
  •  Грузия 
  •  Иран 
  •  Месопотамия 
  •  Сирия 
  •  България 
  •  Гърция