Тополи (Topoli)
Топо̀ли е село в Североизточна България, част от община Варна, област Варна. Населението му е около.
Селото е разположено на 48 метра надморска височина във Варненската низина, на километър северно от Варненското езеро и на 8 километра западно от центъра на град Варна. То е „разделено“ на две части – стара и нова, по двете вълни на заселване – през 70-те години на XIX век и през 70-те години на XX век. Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали името му. От трите чешми, разположени в дерето, тече изворна вода. В парка, между двете чешми, се намира и малък параклис, наричан „Аязмото“, изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства за очите.
Климатът е умереноконтинентален със силно черноморско влияние. Валежите за година са умерени, а снежната покривка се задържа около месец.
Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви, най-често дори храстовидни. Гори от този тип са запазени от части на хълма Клисе баир и около Горското стопанство. По-големите дървесни видове, като тополи, се срещат по поречието на малката рекичка, пресичаща селото. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници – полска мишка, обикновен смок, див заек, лисица, източноевропейски таралеж, сокол, врана, пъдпъдък, яребица, фазан и някои порови. Около средноголямото блато Кайнака се срещат и видове като дива патица, блатна кокошка, водна змия, привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка, таранка, шаран, обикновена бодливка.
Селото е разположено на 48 метра надморска височина във Варненската низина, на километър северно от Варненското езеро и на 8 километра западно от центъра на град Варна. То е „разделено“ на две части – стара и нова, по двете вълни на заселване – през 70-те години на XIX век и през 70-те години на XX век. Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали името му. От трите чешми, разположени в дерето, тече изворна вода. В парка, между двете чешми, се намира и малък параклис, наричан „Аязмото“, изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства за очите.
Климатът е умереноконтинентален със силно черноморско влияние. Валежите за година са умерени, а снежната покривка се задържа около месец.
Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви, най-често дори храстовидни. Гори от този тип са запазени от части на хълма Клисе баир и около Горското стопанство. По-големите дървесни видове, като тополи, се срещат по поречието на малката рекичка, пресичаща селото. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници – полска мишка, обикновен смок, див заек, лисица, източноевропейски таралеж, сокол, врана, пъдпъдък, яребица, фазан и някои порови. Около средноголямото блато Кайнака се срещат и видове като дива патица, блатна кокошка, водна змия, привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка, таранка, шаран, обикновена бодливка.
Карта - Тополи (Topoli)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |