Рюген (Rügen Island)
Рюген (Rügen; Rugia) е най-големият германски остров. Разположен е в Балтийско море, край брега на провинция Мекленбург-Западна Померания. Заедно със съседните по-малки острови Хидензе и Уманц, той формира административен окръг Рюген. Отделен е от континента посредством протока Дер Боден. Площта му е 926 km2. Развито е земеделието, риболова, животновъдството и туризма. Чрез фериботи е свързан с Швеция и Германия. Главно пристанище – Засниц.
Основното тяло на острова, известно като Мутланд, е оградено от няколко полуострова. На север се намират полуостровите Витов и Ясмунд, свързвани помежду си от пясъчната коса Шаабе и с Мутланд чрез Шмале Хайде, насип при Лицов. Северните полуострови са разделени от Мутланд чрез няколко лагуни или бодден, най-големите от които са Голям ясмундски бодден и Малък ясмундски бодден. Големи полуострови на юг са Цудар и Мьонхгут, като и двата са с лице към Грайфсвалдския залив.
Рюген има обща площ от 926,4 km2, ако не се включват съседните малки острови. Максималният му диаметър е 51,4 km от север на юг и 42,8 km от изток на запад. От 574 km дълга брегова линия, 56 km са пясъчни балтийски плажове, а 2,8 km са пясъчни бодден. Най-високата точка е Пикберг (161 m).
Северната част на Грайфсвалдския залив, Рюгишер бодден, е голям залив в южната част на остров Рюген, като близо до брега е разположен остров Вилм. В западната част на залива полуостров Цудат достига най-южната точка на Рюген (Палмер Орт), а в източната част се намира силно вдадения в морето полуостров Мьонхгут.
Североизточната част на Рюген е образувана от полуостров Ясмунд, който е свързан със сърцето на острова, Мутланд, чрез косата Шмале Хайде. Тази коса отделя външния залив Прорек Виек от лагуната Малък ясмундски бодден. На Ясмунд се намира най-високата точка, Пикберг, и Кьонигсщул, 118-метрова тебеширова скала в националния парк Ясмунд, което е най-известната забележителност на острова. Друга коса, Шаабе, свързва Ясмунд с Витов на север. Тази коса, на свой ред, отделя външния залив Тромпер Виек от лагуната Голям ясмундски бодден.
Северозападните и западните страни на Рюген са силно назъбени, но равни. Близо до брега се намират островите Хидензе и Уманц. Премахването и преместването пясък от Балтийско море трябва постоянно да бъде контрирано чрез драгиране на север и на юг от Хидензе. В противен случай, Хидензе ще се слее с Рюген за няколко години. На Рюген са разположени много ератични валуни.
Развито е селското стопанство. Почвата на Рюген е много плодородна, особено при Витов, житницата на острова.
Климатът е умерен. Зимите не са особено студени, като средните температури през януари и февруари са около 0 °C. Летата са меки и умерени, със средни температури през август около 16 °C. Годишните валежи са от порядъка на 520 – 560 mm, а средногодишното количество слънчеви часове е около 1800 – 1870 часа.
Основното тяло на острова, известно като Мутланд, е оградено от няколко полуострова. На север се намират полуостровите Витов и Ясмунд, свързвани помежду си от пясъчната коса Шаабе и с Мутланд чрез Шмале Хайде, насип при Лицов. Северните полуострови са разделени от Мутланд чрез няколко лагуни или бодден, най-големите от които са Голям ясмундски бодден и Малък ясмундски бодден. Големи полуострови на юг са Цудар и Мьонхгут, като и двата са с лице към Грайфсвалдския залив.
Рюген има обща площ от 926,4 km2, ако не се включват съседните малки острови. Максималният му диаметър е 51,4 km от север на юг и 42,8 km от изток на запад. От 574 km дълга брегова линия, 56 km са пясъчни балтийски плажове, а 2,8 km са пясъчни бодден. Най-високата точка е Пикберг (161 m).
Северната част на Грайфсвалдския залив, Рюгишер бодден, е голям залив в южната част на остров Рюген, като близо до брега е разположен остров Вилм. В западната част на залива полуостров Цудат достига най-южната точка на Рюген (Палмер Орт), а в източната част се намира силно вдадения в морето полуостров Мьонхгут.
Североизточната част на Рюген е образувана от полуостров Ясмунд, който е свързан със сърцето на острова, Мутланд, чрез косата Шмале Хайде. Тази коса отделя външния залив Прорек Виек от лагуната Малък ясмундски бодден. На Ясмунд се намира най-високата точка, Пикберг, и Кьонигсщул, 118-метрова тебеширова скала в националния парк Ясмунд, което е най-известната забележителност на острова. Друга коса, Шаабе, свързва Ясмунд с Витов на север. Тази коса, на свой ред, отделя външния залив Тромпер Виек от лагуната Голям ясмундски бодден.
Северозападните и западните страни на Рюген са силно назъбени, но равни. Близо до брега се намират островите Хидензе и Уманц. Премахването и преместването пясък от Балтийско море трябва постоянно да бъде контрирано чрез драгиране на север и на юг от Хидензе. В противен случай, Хидензе ще се слее с Рюген за няколко години. На Рюген са разположени много ератични валуни.
Развито е селското стопанство. Почвата на Рюген е много плодородна, особено при Витов, житницата на острова.
Климатът е умерен. Зимите не са особено студени, като средните температури през януари и февруари са около 0 °C. Летата са меки и умерени, със средни температури през август около 16 °C. Годишните валежи са от порядъка на 520 – 560 mm, а средногодишното количество слънчеви часове е около 1800 – 1870 часа.
Карта - Рюген (Rügen Island)
Карта
Страна - Германия
Национално знаме на Германия |
Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата във Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
EUR | Евро (Euro) | € | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
DE | Немски език (German language) |