Карта - Осло (Oslo)

Осло ( – Ушлу), наричан между 1624 и 1925 г. също Кристиания (Kristiania), е едновременно град, фюлке и столица на Норвегия.

Осло води началото си от около 1000 г. и е столица от 1314 г. Градът става община на 3 януари 1838 г. През 1842 г. той е отделен административно от провинцията чрез фюлке Акешхус (Akershus), която става част от него на 1 януари 1948 г.

Към 1 април 2011 г. Осло има население от 605 005 души. Градската област заедно със свързаните с Осло населени места обхваща голяма територия с общо население 906 681 души (към 1 януари 2011 г.).

По своята площ от 454 km² Осло е една от най-големите столици в света.

Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд Ослофиорд (стигащ до самия център на града – пред кметството), откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 km2 са достроени, а 7 km2 са земеделски.

От 1901 г. в Осло се връчва Нобеловата награда за мир.

Върху значението на името Осло се спори. Сигурно е, че е дошло от старонорвежки език и се предполага, че е било името на голяма ферма, създадена от първите заселници.

През Средновековието името на града е „Ásló“ и по-късно „Ósló“. По-ранният правопис на думата предполага, че компонентът "„ás“ означава или билото на планината Екеберг южно от града („ås“ в днешния норвежки), или „бог“ (на старонорвежки áss) и още „божественост“. Следователно най-честите интерпретации на името са „ливадата при билото“ или „ливадата на боговете“. И двете са възможни.

Други филолози и историци смятат, че основателят на града крал Харалд Хардроде (1015 – 1066) му е дал името Осло като спомен за своите жени. Предположенията включват Ослава – любовница на краля от унгарски произход; Елисавета Ярославна – дъщерята на руския княз Ярослав Мъдри, която е била известно време и жена на крал Харалд; Мирослава (по-народному Ослава) – българска принцеса, голямата младежка любов на Харалд; или гръцката принцеса Ослова.