Минска област (Мі́нская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 39 854 km² (без територията на град Минск, 3-то място по големина в Беларус, 19,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 428 530 души (без населението на град Минск, най-голяма по население в Беларус, 15,08% от нейното население). Административен център град Минск, който не влиза в състава на областта.
До установяването на съветската власт през 1917 г. на територията на днешната Минска област е имало 5 града, като всичките са официално признати за градове през 1795 г.: Борисов (основан през 1032 г., първи исторически сведения от 1125 г.), Вилейка, Слуцк (първи летописни сведения от 1116 г.), Несвиж (вторично признат за град през 1940 г.) и Игумен (през 1924 г. преименуван на Червен). По време на съветската власт, в периода от 1938 до 1985 г. за градове са признати още 14 селища, а най-новите 5 града Крупки, Логойск, Мядел, Узда и Фанипол са утвърдени за такива след като през 1990 г. Беларус става независима държава.
Минска област е образувана на 15 януари 1938 г. На 20 септември 1944 г. от югоизточните райони на областта е образувана Бобруйска област. На 8 януари 1954 г. в състава на областта влизат части от закритите Барановичка и Бобруйска области, а на 20 януари 1960 г. – части от закритата Молодечненска област.
