Карта - Крит (Crete)

Крит (Κρήτη; Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, като на него е най-южната точка на Гърция. Населението му е над 600 000 души.

Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортина; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.

Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 км от Азия и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дестинация. Минойската цивилизация (2600 – 1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Петрас, Русолакос, Фестос, Гортина и др. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Сития, Ханя, Ретимно.

На остров Крит от около средата 3-то хилядолетие пр. Хр. се развива най-древната европейска цивилизация – минойската. В продължение на дванайсет века минойците издигат великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните днес дворцови центрове са Кносос, Фестос, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на вулкана на о. Санторини около 1450 г. пр. Хр.

Началото на минойската епоха съвпада с това на бронзовата епоха. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от Мала Азия около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те са индоевропейци, но тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.

След това над острова властта си налагат Римската империя и Византия. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на Венецианската република, която установява на острова т.н. херцогство Кандия, като венецианците владеят острова чак докато османците не го завладяват с дългата Критска война (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. островът не е освободен от османска власт, а остава под контрола на османския управител на Египет. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължават борбата си, в резултат на което Крит постига автономия в рамките на Османската империя. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат Великите сили принуждават султана да създаде васалната Критска държава. През 1908 г. островът де-факто става част от Гърция, като официалното присъединение става през 1913 година.

В края на май 1941 г. по време на Втората световна война военновъздушните сили на Германия превземат острова с въздушен десант, който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история.