Дархан Ул (Darhan-Uul Aymag)
Площта му е 3280 квадратни километра, а населението – 104 238 души (по приблизителна оценка от декември 2018 г.).
През 1961 г. на територията на провинция Селнге е създаден индустриалният град Дархан, за да намали постоянната миграция към столицата Улан Батор. Новосъздаденият град Дархан става отделна административна единица на пряко държаво подчинение. През 1994 г. от аймак Селенге са отделени 3 сума, които са присъединени към град Дархан, създавайки аймака Дархан Ул. Целта на тази реорганизация е да се прибави площ към разрастващия се град, за да може да бъде поддържан. Почти 80% от населението на аймака живее в град Дархан, който със своите 74 300 души население е 3-тият по население град в Монголия.
* – град
Карта - Дархан Ул (Darhan-Uul Aymag)
Карта
Страна - Монголия
Национално знаме на Монголия |
През 13 век Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921. През 1924 е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. Хорлоогийн Чойбалсан идва на власт. През 1937 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
MNT | Монголски тугрик (Mongolian tögrög) | â‚® | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
MN | Монголски език (Mongolian language) |
RU | Руски език (Russian language) |