Гилан (Gilan Province)
Територията на Гилан е заселена от древни времена. В свещената книга на зороастрийците, Авеста, тези земи носят названието Варена, древните гръцки историци ги наричат страна на кадусии (Kadoúsioi, Cadusaei).
Предполага се, че регионът на юг от Каспийското крайбрежие и на запад от река Амардос (днес Сефидруд) се заселва от гели (Γηλαι, Gelae) през първите два века пр.н.е. Плиний ги отъждествява с кадусиите, но не се изключва възможността те да са били изместени от друг народ, идващ вероятно от района на Дагестан.
Територията на Гилан в течение на векове е бил в сферата на интереси и влияние на Ахемениди, Селевкиди, Парти и Сасаниди. По време на арабската инвазия в Персия през 7-и век Гилан не е завладян. Източните региони на Гилан са били ефективно защитени благодарение на дейлемитите. Исламизацията на населението се осъществява през периода от края на 9-и век до началото на 10-и век, но поради възхода на местните династии Гилан запазва своя независим статут. По време на управлението на Малик Шах I, третият селджукски султан, исмаилитите, които са били ядрото на шиитската съпротива срещу селджуките, създават в Гилан тайната секта на асасините.
След инвазията на монголците през 13-и век територията на Гилан остава относително независима при Илханидите и се управлява от две местни династии. Нашествията през 13-и век предизвикват огромен приток на бежанци и в слабо населения до този момент регион се настаняват голям брой каджари. Те помагат на Сефевидите да завземат властта в началото на 16-и век, в резултат на което регионът губи своята самостоятелност и се управлява от наместници, назначавани от централната власт.
След упадъка на Сефевидската империя през 18-и век северните райони на Иран стават обект на чуждо влияние и окупация. В този период започват първите опити на Руската империя да доминира в Каспийско море и персийските провинции Гилан и Мазандаран. Борбата с Османската империя за южните каспийски територии завършва с победата на руските войски. През 1723 г. те навлизат в Гилан и провинцията се управлява от руски генерал-губернатор. След смъртта на Петър I, руските сили остават в Гилан до 1734 г. През 1735 г. съгласно договора, сключен в Гянджа с временния правител Надер Хан (по-късно станал шах), персийските провинции, завзети от Петър I, се връщат на Иран, а на Русия се предоставя възможност за свободна търговия. Властта в Иран се поема последователно от няколко династии, но Гилан се управлява от местни вождове, които или са самостоятелни, или осигуряват относителната си независимост чрез плащания на данък към владетелите и назначените от тях наместници.
По време на каджарското управление през 19-и век Иран губи войните с Русия, в резултат на което тя получава съществени търговски предимства и доминиращи морски права. По същото време между Русия и Великобритания започва съперничеството за икономическо надмощие в Иран. През 1907 г. те разделят страната на три части, при което най-северната, включваща Гилан, става руска зона. След Руската революция болшевишките войски контролират почти цялото иранско каспийско крайбрежие, в Гилан за кратко време се провъзгласява Съветска социалистическа република. С договора от 1921 г. регионът се връща на Иран, страната придобива равни права за корабоплаване в Каспийско море.
Карта - Гилан (Gilan Province)
Карта
Страна - Иран
Национално знаме на Иран |
Тя е 17-а в света по територия с площ 1 648 195 km². Населението ѝ е ок. 83 милиона души. Страната е смятана за регионална сила и има важно геополитическо значение със своето стратегическо разположение между Близкия изток, Централна Азия и Южна Азия и със значителните си запаси от нефт и природен газ. Столица на Иран е град Техеран, най-големият град и най-важният политически, културен и стопански център в страната. Иран е мултикултурна страна с много етнически и езикови групи. Най-големи етнически групи са: перси (61%), азери (16%), кюрди (10%) и лури (6%).
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
IRR | Ирански риал (Iranian rial) | ï·¼ | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
KU | Кюрдски езици (Kurdish language) |
FA | Персийски език (Persian language) |