Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер, Акад и Асирия, а в началото на второто хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон.
Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ – река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа. По-късно терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция. Често в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включват съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.
