Архангай (Arhangay Aymag)
 |
 |
На север граничи с аймак Хьовсгьол, на юг с аймаците Баянхонгор и Йовьорхангай, на запад – със Завхан, а на изток – с Булган. Архангай е разположен по северните склонове на планинската верига Хангай.
Архангай е създаден през 1931 година от частите на аймака Цецерлег Мандал Улин. По това време аймакът е разделен на 35 суми, с общо население от 65 333 души в 22 285 домакинства. Административният център Цецерлег е създаден около манастира Зая Хуре, който е построен през 1586 г.
Площта му е 55 300 квадратни километра, а населението – 95 994 души (по приблизителна оценка от декември 2018 г.).
Най-високата точка в аймака е връх Харлагтай с височина 3529 m., а най-ниската точка е при устието на реките Орхон и Тамир – 1290 m. Най-добре проучената планина в района е неактивният вулкан Хорго, който е част от Национален Парк Хорго-Терхин Цаган Нур.
Реките Чулут, Хануй и Тамир извират от тази част на планината Хангай, която е разположена в Архангай. Тези реки заедно с притоците им принадлежат към водосборния басейн на руско-монголската река Селенга. През източната част на аймака в сравнително къса отсечка минава река Орхон. В западната част на провинцията е разположено езерото Терхийн Цаган Нур (буквално: Бялото езеро), а на изток от него е разположена скалата Тайхар Чулу, която според легендата е била метната с всичка сила от великан и, падайки на земята, образувала Бялото езеро. Друго известно езеро е Йогий Нур, разположено в едноименния сум.
През зимата минималните температурите в Архангай стигат от -30 °C до -38 °C, а през лятото максималните варират в отрязъка 25 °C – 36 °C.
Административният център Цецерлег може да бъде достигнат чрез вътрешен полет Улан Батор – Цецерлег.
Карта - Архангай (Arhangay Aymag)
Карта
Страна - Монголия
 |
|
| Национално знаме на Монголия | |
През 13 век Монголия е център на Монголската империя – най-голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691. Двете Монголии обявяват независимост през 1911., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919, но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи и я изтласкват през 1921. През 1924 е създадена Монголската народна република, а страната става втората комунистическа държава в света след СССР. Това сближава още повече двете държави. Политиците, които искат по-независим курс на развитие, като Бодо и Дандзан, са екзекутирани. През 1928 г. Хорлоогийн Чойбалсан идва на власт. През 1937 г. се извършва насилствена колективизация, чистки, разрушават се будистките манастири. Загиват над 10 000 души.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| MNT | Монголски тугрик (Mongolian tögrög) | â‚® | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| MN | Монголски език (Mongolian language) |
| RU | Руски език (Russian language) |