Карта - Аджария (Ajaria)

Аджария (აჭარა – Ачара; Аджария;) е автономна република в състава на Грузия, един от 12-те региона на страната. Площ 2899 km² (10-о място по големина в Грузия, 4,16% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 346 300 души (4-то място по брой на населението в Грузия, 8,71% от нейното население). Столица град Батуми. Разстояние от Тбилиси до Батуми 350 km. В различни времена страната носи името Аджаристан, а по време на съветската власт е известна под името Аджарска автономна съветска социалистическа република.

Аджария заема югозападната част на Грузия. На юг граничи с Турция, на север – с областта Гурия, на изток – с областта Самцхе-Джавахети, а на запад се мие от водите на Черно море. В тези си граници заема площ от 2899 km² (10-о място по големина в Грузия, 4,16% от нейната площ).

Областта е разположена в югозападната част на Закавказието. Бреговете на Черно море са слабо разчленени (по значителен залив е Батумският), с широки плажове. Значителна част от територията на републиката е заета от хребетите и предпланините на Малък Кавказ. От югозапад на североизток се пресича от Месхетския хребет (Аджаро-Имеретински, връх Сакорниа 2755 m), на юг, по границата с Турция се простира Шавшетския хребет с връх Хева 2812 m 41.49111°N, 42.20611°W), издигащ се на границата с Турция, а на изток е Арсиянския хребет, като последния се пресича от прохода Годерзи (2025 m). По крайбрежието се простира сравнително тясна низина, представляваща южно продължение на Корхидската низина. Между разклоненията на Месхетския хребет и приморската низина са разположени хълмисти предпланински райони. Областта има богати и разнообразни полезни изкопаеми – основно залежи от мед, а в черноморския шелф се разработват нефтени и газови находища.

В приморските и предпланинските райони климатът е топъл, много влажен, субтропичен, а в планините – влажен, умерено топъл и хладен. Средната януарска температура в приморските райони е от 4 до 6 °C, в планините от 2 до -2 °C. Средната юлска температура съответно 20 – 23 °C и 20 – 16 °C. Годишната сума на валежите е много голяма и варира от 2400 – 2800 mm по крайбрежието и по обърнатите към морето планински склонове, в планинските източни части 1400 – 1800 mm, а по долините във вътрешността 1000 – 1400 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в приморската полоса е над 300 денонощия (в някои години до 350). Отрицателните температури са рядкост и обичайно не превишават -4, -6 °C. Сумарната температура за периода с температура над 10 °C в приморските райони е 4000 – 4200 °C, а във вътрешността на Аджария 3000 – 3500 °C.

Всичките реки в региона принадлежат към басейна на Черно море. Най-голямата от тях е Чорох, идваща от турска територия и протичаща в пределите на Аджария със своето най-долно течение. Нейният десен приток Аджарисцкали, пресича от изток на запад цялата територия на страната. Реките в региона са многоводни, имат предимно дъждовно и снежно подхранване, есенно-зимно и пролетно пълноводие и притежават значителни хидроенергийни ресурси оценявани на около 1 млн.квт.

В низините почвите са алувиални и блатни, а в ниските крайбрежни предпланински райони преобладават червеноземните почви. В планините и долините на Вътрешна Аджария са разпространени кафявите, торфените и торфено-планинско-ливадните почви. Горите са се съхранили основно по склоновете на хребетите и покриват над 50% от територията на републиката. В северозападните части горите са от колхидски тип с широколистни видове, богати на подлес и лиани, нагоре следват букови, а в горната част на горския пояс са разпространени елови и смърчови гори (последните преобладават в източната част). Приморската низина и предпланинските части почти напълно са усвоени за отглеждане на културни растения (субтропични и технически култури), а в долината на река Аджарисцкали значителни площи са заети от овощни градини. От 1800 m нагоре следват участъци с гъсти храсталаци, а нагоре субалпийски и алпийски пасища. В планинските гори се срещат мечка, дива свиня, рис, чакал и др. На територията на областта е създаден Кинтришки национален парк, чиято цел е да запази изключителните растителни и животински видове.