Соломоновите острови са островна държава в южния Тихия океан, разположена на изток от Папуа-Нова Гвинея. Тя е част от Британската общност и има население от 519 хил. души. Състои се от 6 големи и 992 малки острова, чиято обща площ е 28 380 km2. Тъй като испанците намират злато на един от островите те кръщават архипелага на името на цар Соломон, който е известен с благосъстоянието си.
Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател – Алаваро де Менданя и Нейра през февруари 1568 г. През 1768 г. северната част на островите е открита от френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, а през 1860 първите европейци се заселват на островите. През 1885 г. Германия ги завладява, а през 1893 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. През 2000 г. на остров Малаита се водят сражения с местните сепаратисти. Проблемите, пред които Соломоновите острови са изправени днес, са корупцията, поземлените отношения, правителствения дефицит, обезлесяването и контролирането на маларията
