SARS-CoV-2
Тежък остър респираторен синдром коронавирус 2 (Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2) също познат и като SARS-CoV-2 е щам вирус, който причинява коронавирус болест 2019 (COVID-19), което е заболяване на дихателните пътища. Разговорно се знае с името коронавирусът, като предходното му временно наименование е било 2019 Нов коронавирус (2019 novel coronavirus) или 2019-nCoV. SARS-CoV-2 попада към група ssRNA. Заразен е при хората и Световната здравна организация е определила продължаващата пандемия на COVID-19, като извънредно положение за публичното здраве на международно ниво (Public Health Emergency of International Concern). Защото този щам първо е открит в Ухан, Китай понякога също бива наричан „Ухан вирусът“ (Wuhan virus) или „Ухан коронавирусът“ (Wuhan coronavirus). Тъй като СЗО не препоръчва да се ползват имена базирани на местоположения и за да се избегне объркване с болестта ТОРС (SARS), понякога SARS-CoV-2 се нарича „COVID-19 вирусът“ при обсъждането на общественото здраве. Широката общественост често нарича SARS-CoV-2 и болестта която се причинява „коронавирус“, но учените използват по-прецизна терминология.
Таксономически, SARS-CoV-2 е щам на Тежък остър респираторен синдром коронавирус (Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus) познат и като SARSr-CoV. Вярва се, че има зоонотичен произход и има близка генетична сходност с коронавирусите при прилепите, което предполага, че възниква от вирус, който се носи от прилепи. Междинен естествен резервоар панголини се предполага, че е намесен за прехвърляне на вируса към хората. Вирусът показва малко генетично разнообразие, което индикира, че преливната инфекция, въвеждаща SARS-CoV-2 към хората, вероятно се е случила в края на 2019 г.
Вирусът главно се разпространява между хора чрез близък контакт и дихателни капчици, произведени от кихане и кашляне. Главното навлизане в човешките клетки се случва при закачането към рецептора: ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (angiotensin converting enzyme 2) или познат като „ACE2“. Специфичното за организма на този ген предполага, че той може да играе роля в регулацията на сърдечно-съдовата и бъбречната функция, както и на плодовитостта. В допълнение кодираният протеин е функционален рецептор за шиповия гликопротеин на човешкия коронавирус HCoV-NL63.
Първата известна инфекция при хората се появява в началото на декември 2019 г. Епидемия от 2019-nCoV е открита за първи път в Ухан, Китай, в средата на декември 2019 г., вероятно произхождаща от едно заразено животно. Впоследствие вирусът се разпространява във всички провинции на Китай и в повече от 25 други страни в Азия, Европа, Северна Америка и Океания. Разпространението на вируса от човек на човек е потвърдено във всички тези региони.
На 30 януари 2020 г. 2019-nCoV е обявен за световна здравна заплаха от Световната здравна организация (СЗО). Към 6 февруари 2020 (06:00 UTC) има 28 280 потвърдени случаи на инфекция, от които 28 023 в континентален Китай. Към днешна дата приблизително една пета от диагностицираните случаи водят до сериозни заболявания. Почти всички случаи извън Китай са се появили при хора, които или са пътували от Ухан, или са били в пряк контакт с някого, който е пътувал от района.
Общата смъртност и заболеваемост вследствие на инфекция от 2019-nCoV са неизвестни както поради факта, че коефициентът на смъртност може да се промени с течение на времето в настоящото огнище, така и поради това, че броят на леките и асимптоматични случаи, които не водят до диагноза, остава неясен. Предварителните изследвания, обаче, сочат за смъртност от 2,9% и 14,6%. Световната здравна организация предполага, че степента на смъртност е приблизително 3%. Общият брой на смъртните случаи, причинени от вируса, е 565 към 6 февруари 2020 г. (06:00 UTC), почти всички в провинция Хубей.
Таксономически, SARS-CoV-2 е щам на Тежък остър респираторен синдром коронавирус (Severe acute respiratory syndrome-related coronavirus) познат и като SARSr-CoV. Вярва се, че има зоонотичен произход и има близка генетична сходност с коронавирусите при прилепите, което предполага, че възниква от вирус, който се носи от прилепи. Междинен естествен резервоар панголини се предполага, че е намесен за прехвърляне на вируса към хората. Вирусът показва малко генетично разнообразие, което индикира, че преливната инфекция, въвеждаща SARS-CoV-2 към хората, вероятно се е случила в края на 2019 г.
Вирусът главно се разпространява между хора чрез близък контакт и дихателни капчици, произведени от кихане и кашляне. Главното навлизане в човешките клетки се случва при закачането към рецептора: ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (angiotensin converting enzyme 2) или познат като „ACE2“. Специфичното за организма на този ген предполага, че той може да играе роля в регулацията на сърдечно-съдовата и бъбречната функция, както и на плодовитостта. В допълнение кодираният протеин е функционален рецептор за шиповия гликопротеин на човешкия коронавирус HCoV-NL63.
Първата известна инфекция при хората се появява в началото на декември 2019 г. Епидемия от 2019-nCoV е открита за първи път в Ухан, Китай, в средата на декември 2019 г., вероятно произхождаща от едно заразено животно. Впоследствие вирусът се разпространява във всички провинции на Китай и в повече от 25 други страни в Азия, Европа, Северна Америка и Океания. Разпространението на вируса от човек на човек е потвърдено във всички тези региони.
На 30 януари 2020 г. 2019-nCoV е обявен за световна здравна заплаха от Световната здравна организация (СЗО). Към 6 февруари 2020 (06:00 UTC) има 28 280 потвърдени случаи на инфекция, от които 28 023 в континентален Китай. Към днешна дата приблизително една пета от диагностицираните случаи водят до сериозни заболявания. Почти всички случаи извън Китай са се появили при хора, които или са пътували от Ухан, или са били в пряк контакт с някого, който е пътувал от района.
Общата смъртност и заболеваемост вследствие на инфекция от 2019-nCoV са неизвестни както поради факта, че коефициентът на смъртност може да се промени с течение на времето в настоящото огнище, така и поради това, че броят на леките и асимптоматични случаи, които не водят до диагноза, остава неясен. Предварителните изследвания, обаче, сочат за смъртност от 2,9% и 14,6%. Световната здравна организация предполага, че степента на смъртност е приблизително 3%. Общият брой на смъртните случаи, причинени от вируса, е 565 към 6 февруари 2020 г. (06:00 UTC), почти всички в провинция Хубей.