Национално знаме на Суринам
Националното знаме на Суринам представлява правоъгълно платнище съставено от пет хоризонтални цветни полета в следния ред от горе надолу: зелено с размер 1/5 от ширината, бяло с размер 1/10 от ширината, червено с размер 2/5 от ширината, отново бяло с размер 1/10 от ширината и зелено с размер 1/5 от ширината. В центъра на червеното поле се намира жълта петолъчка. Отношението на дължината към ширината е 2:3.
Червеният цвят символизира напредък и любов, зеленият – надежда и плодородие, а белият мир и справедливост. Жълтата петолъчка е символ на единството на различните етнически групи в страната.
Знамето на Суринам е прието на 25 ноември 1975 г. при обявяване на независимостта на страната. То заменя предишното знаме, което представлява 5 цветни петолъчки, свързани с елипса на бял фон. Цветните звезди символизират 5-те основни етнически групи живеещи в Суринам, а елипсата – приятелството между тях.
Червеният цвят символизира напредък и любов, зеленият – надежда и плодородие, а белият мир и справедливост. Жълтата петолъчка е символ на единството на различните етнически групи в страната.
Знамето на Суринам е прието на 25 ноември 1975 г. при обявяване на независимостта на страната. То заменя предишното знаме, което представлява 5 цветни петолъчки, свързани с елипса на бял фон. Цветните звезди символизират 5-те основни етнически групи живеещи в Суринам, а елипсата – приятелството между тях.
Държавно знаме
Страна - Суринам
Warning: getimagesize(/Image/Map/MP3382998.gif): failed to open stream: No such file or directory in /home/mapnlee7/public_html/MAPNALL/article.php on line 532
 |
 |
Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).