Национално знаме на Ливан
Националното знаме на Ливан е прието на 7 декември 1943 година. Знамето е съставено от три хоризонтални ленти в червено, бяло и червено в средата е изобразен зелен ливански кедър.
Знамето е изработено така да бъде неутрално и да не представлява нито една религиозна група в страната. Червеният цвят символизира кръвта пролята за свобода, белият символизира мир. Ливанският кедър символизира издръжливост и безсмъртие.
Знамето е изработено така да бъде неутрално и да не представлява нито една религиозна група в страната. Червеният цвят символизира кръвта пролята за свобода, белият символизира мир. Ливанският кедър символизира издръжливост и безсмъртие.
Държавно знаме
Страна - Ливан
Warning: getimagesize(/Image/Map/MP272103.gif): failed to open stream: No such file or directory in /home/mapnlee7/public_html/MAPNALL/article.php on line 532
![]() |
![]() |
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.