Македонска литературна норма

Македонска литературна норма
Македонската литературна норма, често наричана македонски език, е официалният език на Република Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група, като част от нейната източна подгрупа. Ползва се от около 2 милиона души, от които около милион и 300 хиляди македонци, около 500 хиляди албанци, както и различен брой турци, цигани, сърби, бошняци, власи и други.

Съществуването на самостоятелен „македонски език“ е предмет на езиковедски и политически спорове, често повлиявани от геополитическата конюнктура, която може да отдава предпочитания на едни или други гледни точки през различни периоди. Това е една от причините официалният език на Република Северна Македония да бъде известен под различни имена. Освен вече споменатите, в това число влизат македонска езикова норма, македонска книжовна норма, северномакедонска литературна норма, северномакедонска езикова норма, северномакедонска книжовна норма, македонски литературен език и македонски книжовен език.

Съвременното виждане в българското езикознание е, че „официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики представлява югозападна писмено-регионална норма на българския език“. Тази единна национална научна позиция е представена и аргументирана в 2020 година в труда „За официалния език на Република Северна Македония“ от учени от Института за български език, Кирило-Методиевския научен център, Института за изследване на населението, Института за исторически изследвания и научния архив към Българската академия на науките, факултетите по история и славянски филологии към Софийски университет, историческия факултет на Великотърновски университет и филологическия факултет на Югозападен университет.

В политически план, последната изразена позиция на българското правителство – във връзка с обсъждането на начало на преговори за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз в края на 2020 година – е, че „България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи.“

Основите на т.нар. македонски език, без да е кодифициран, са положени на 2 август 1944 година по време на българско управление във Вардарска Македония (1941 – 1944), когато Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония, което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от Вардарската бановина на бившото Кралство Югославия, взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език“. В оригиналните документи е използвана фразата „народниот македонски йазик“, тъй като още не са въведени допълнителните букви на съвременната македонска азбука.

През ноември 1944 г. президиумът на АСНОМ създава комисия за език и правопис, която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията Велес, Прилеп и Битоля, които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука. Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегитимно е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава. Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописът.

През следващите две десетилетия основната задача на македонските лингвисти е внимателно следене на динамичното развитие на езика и проучването му. Това налага създаване на база за по-организирана научна дейност в това число и формиране на институции за организиране на научната работа и създаване на кадри за да осъществяване и развой на лингвистична дейност. През 1946 г. в Скопие е формиран философски факултет със специален семинар по македонски език. В работа на семинара по македонски език през 1949 г. се включват и първите специалисти по македонска филология, завършили Философския факултет. Седем години по-късно, през март 1953 г. е създаден и Института за македонски език „Кръсте Мисирков“. Броят на кадрите всяка година се увеличава.

С нарастването на специалистите се разгръща и научното изследване на езика. През 1950 г. катедрата и семинарът за македонски език започват издаването на месечното списание „Македонски јазик“. От 1954 г. списанието се издава от Института за македонски език „Кръсте Мисирков“, като става негов орган и започва да излиза веднъж в годината. Това се определя като важен момент в развитието на македонската лингвистика, а редакцията на списанието успява да привлече около него всички специалисти в областта. То има заслуга за развитието на езика и неговото приемане и утвърждаване. Семинарът предприема и други инициативи, свързани с издателска дейност, като още през 1950 г. започва да издава студентски дипломни работи. Институтът за македонски език също започва своята издателска дейност с издаването на стари текстове, специални издания и народни умотворения.

През 1954 г. се основава Дружеството за македонски език и литература и започва да излиза от печат неговият орган „Литературна дума“ (Литературен збор), който се създава с цел оказване на влияние върху езиковата практика и разпространение на книжовния език. Освен в изданията „Македонски јазик“ и „Литературен збор“, статии на езиковедски теми се публикуват и в Годишния сборник на Философския факултет, Историко-филоложкия отдел, както и в литературно-историческите списания „Нов ден“, „Съвременност“, „Прегледи“ и други.

Страна
  • Северна Македония
    Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (съкратено БЮР Македония и БЮРМ). Северна Македония е член на Съвета на Европа и НАТО, а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към Европейския съюз.

    Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град Скопие, с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са Битоля, Куманово, Прилеп, Тетово, Охрид, Велес, Щип, Кочани, Гостивар, Кавадарци и Струмица. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m.