Латински език

Латински език
Латинският език (lingua latīna, ) е древен италийски език. Писмената му система, латиницата, се развива на основата на етруската и гръцката азбуки, които от своя страна произлизат от финикийската.

Първоначално латинският се говори в Лациум, областта около град Рим. С възхода на Римската република той се превръща в преобладаващия език, първоначално в Италия, а по-късно в цялата западна част на Римската империя. Простонародният латински се развива в съвременните романски езици, като италиански, португалски, испански, френски и румънски, а много думи с латински произход се използват и в други днешни езици, включително и в българския. Наред със старогръцкия, латинският език дава голяма част от терминологията в различни научни области, като богословие, биология, медицина и право.

При Късната република, около 75 година пр. Хр., старолатинският е стандартизиран в класическия латински език. Простонародният латински е разговорната форма, използвана по същото време и засвидетелствана в надписи и комедийни пиеси, като тези на Плавт и Теренций. Късният език е книжовният език след III век, а средновековният латински се използва от IX век до Ренесанса, когато преминава в ренесансовия латински, а в началото на Новото време се развива новолатинският език. Латинският се използва като език на международното общуване, книжовността и науката до XVIII век, когато започва да бъде изместван от разговорните езици. Църковният латински и днес остава официалният език на Светия престол и на латинския обред на Католическата църква.

Макар днес латинският език да се смята за мъртъв, той продължава да се преподава в различни образователни институции по целия свят.

Латинският е силно флективен език с три обособени рода, седем именни падежа, пет склонения, четири глаголни спрежения, четири основни глаголни форми, шест глаголни времена, три лица, три наклонения, два залога, два глаголни вида и две числа.

В историята на латинския език се разграничават няколко етапа, които се отличават помежду си по малки различия в речника, правописа, морфологията и синтаксиса. Разграничението между тях не е ясно и отчетливо, като различни автори поставят акцент върху различни меродавни характеристики. В резултат на това периодизацията има различни варианти с не винаги съвпадащи наименования на етапите.

Значението на латинския език за формирането на нови западноевропейски езици продължава и след падането на Западната Римска империя (476 г.). Влиянието на латинския език върху европейската култура не се ограничава до периода на просперитет и сила на Римската империя. И след падането на Рим (476 г.), той остава езикът на църквата и правото, науката, литературата и дипломацията. До XVIII век латинският език е бил езикът на науката.

Освен тези исторически фази на езика, обособена форма е църковният латински, използван от католически и протестантски автори през различни исторически периоди от Късната Античност до наши дни.

Страна
  • Ватикан
    Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano; Status Civitatis Vaticanæ) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.

    Площта ѝ е около 44 хектара, а населението – 842 жители. Разположена е на Ватиканския хълм в западната част на Рим, столицата на Италия, и е изцяло заобиколена от града.