Испански език
Испанският език (самоназвание: español, произнесено ), наричан и кастилски език (castellano, ) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок. 548 млн. души (2019). Той е вторият по разпространение (след китайски) роден език (за ок. 470 млн. души той е роден език) и третият най-говорим език в света (след английски и китайски). По-голямата част от испаноговорещите групи живеят в Латинска Америка.
Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.
Испанците наричат езика си español (испански), когато го съпоставят с други езици (напр. с френски или английски), но го наричат castellano (кастилски), когато го сравняват с други местни езици в Испания (напр. галисийски, баски и каталонски). По същия начин конституцията на Испания от 1978 г. използва термина castellano, за да определи официалния език на цялата държава, противопоставяйки го на las demás lenguas españolas (букв. останалите испански езици). Член III гласи следното:
* El castellano es la lengua española oficial del Estado. (…) Las demás lenguas españolas serán también oficiales en las respectivas Comunidades Autónomas…
* Кастилският е официалният испански език на държавата. (…) Останалите испански езици също ще бъдат официални в съответните автономни области…
В някои части на Испания обаче, главно където се говори галисийски, баски и каталонски, изборът на името може по някакъв начин да покаже чувството на принадлежност на говорещия, и дори неговите политически възгледи. Хора от двуезичните области може да счетат за обидно да се нарече езикът español, тъй като това е името, избрано от Франсиско Франко (по времето на неговата диктатура местните езици са били забранени), и защото то включва в себе си значението, че баски, каталонски и галисийски не са езици на Испания. От друга страна обаче, някои националистически настроени граждани (и испански и местни националисти) биха предпочели español, или за да покажат убеждението си за единството на Испанската държава, или за да обозначат схващането за откъснатостта между тяхната област и останалата част от държавата.
В някои от останалите части на испаноезичния свят езикът е известен като „испански“, а в други – като „кастилски“. „Кастилски“ е името на испанския език в Аржентина, Боливия, Чили, Еквадор, Парагвай, Перу, Уругвай и Венецуела.
Някои филолози използват термина „кастилски“ само когато имат предвид езика, говорен в Кастилия през Средновековието, твърдейки, че е за предпочитане да се използва „испански“, когато се говори за сегашната му форма. „Кастилски“ също може да бъде поддиалект на испански, който се говори в повечето части на днешна Кастилия. Този диалект притежава някои характеристики и специфично произношение, различни от това в Андалусия и Арагон например, където се говорят други поддиалекти. Произношението на този кастилски диалект съвпада точно със стандартното испанско произношение, и се различава много малко (даже никак) от стандартния испански език.
Произхождащ от Испания, откъдето по-късно е бил пренасян от испанските изследователи и колонизатори в западното полукълбо и други части на света през последните пет столетия, испанският е един от петте най-говорими езика в света и един от шестте официални езика на Обединените нации. Той е един от най-важните световни езици (заедно с английския и френския), който се говори на всички континенти: най-вече в Северна и Южна Америка, Европа и някои части на Африка и Азия. Голямото му заначение се дължи и на международното разпространение и признатост на испаноезичната литература, филмова индустрия, телевизионна индустрия (най-вече теленовели) и музикална индустрия в глобализирания пазар.
Испанците наричат езика си español (испански), когато го съпоставят с други езици (напр. с френски или английски), но го наричат castellano (кастилски), когато го сравняват с други местни езици в Испания (напр. галисийски, баски и каталонски). По същия начин конституцията на Испания от 1978 г. използва термина castellano, за да определи официалния език на цялата държава, противопоставяйки го на las demás lenguas españolas (букв. останалите испански езици). Член III гласи следното:
* El castellano es la lengua española oficial del Estado. (…) Las demás lenguas españolas serán también oficiales en las respectivas Comunidades Autónomas…
* Кастилският е официалният испански език на държавата. (…) Останалите испански езици също ще бъдат официални в съответните автономни области…
В някои части на Испания обаче, главно където се говори галисийски, баски и каталонски, изборът на името може по някакъв начин да покаже чувството на принадлежност на говорещия, и дори неговите политически възгледи. Хора от двуезичните области може да счетат за обидно да се нарече езикът español, тъй като това е името, избрано от Франсиско Франко (по времето на неговата диктатура местните езици са били забранени), и защото то включва в себе си значението, че баски, каталонски и галисийски не са езици на Испания. От друга страна обаче, някои националистически настроени граждани (и испански и местни националисти) биха предпочели español, или за да покажат убеждението си за единството на Испанската държава, или за да обозначат схващането за откъснатостта между тяхната област и останалата част от държавата.
В някои от останалите части на испаноезичния свят езикът е известен като „испански“, а в други – като „кастилски“. „Кастилски“ е името на испанския език в Аржентина, Боливия, Чили, Еквадор, Парагвай, Перу, Уругвай и Венецуела.
Някои филолози използват термина „кастилски“ само когато имат предвид езика, говорен в Кастилия през Средновековието, твърдейки, че е за предпочитане да се използва „испански“, когато се говори за сегашната му форма. „Кастилски“ също може да бъде поддиалект на испански, който се говори в повечето части на днешна Кастилия. Този диалект притежава някои характеристики и специфично произношение, различни от това в Андалусия и Арагон например, където се говорят други поддиалекти. Произношението на този кастилски диалект съвпада точно със стандартното испанско произношение, и се различава много малко (даже никак) от стандартния испански език.
Страна
-
Екваториална Гвинея
Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) с плащ ат 26 001 km² и пет острова с обща площ 2050 km². Това са Биоко (2017 km²), Анобон (17 km²), Кориско (14 km²), Голям Елобей (2,27 km²) и Малък Елобей (0,19 km²). На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата на страната град Малабо, в която живеят около 30 000 души. Дължината на сухоземните ѝ граници (в т.ч. речни) е 519 km, от които – на север с Камерун (189 km) и на изток и юг с Габон (330 km). Дължина на бреговата линия 360 km. -
Катар
Катар се управлява като наследствена монархия от рода Тани, откакто Мохамед бин Тани подписва договор с британците през 1868 г. за признаване на самостоятелния му статут. След края на управлението на Османската империя в началото на XX век Катар става британски протекторат и остава такъв до обявяването на независимостта си през 1971 г. Емирът на Катар, понастоящем Н.Вис. шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, притежава почти цялата изпълнителна и законодателна власт съгласно Конституцията на Катар и контролира съдебната система. Той назначава премиера, понастоящем Н.Пр. шейх Халид бин Халифа бин Абдул Азиз Ал-Тани, и кабинета на Катар. Частично избраната Консултативна асамблея може да блокира законодателството и има ограничени правомощия да освобождава министри. -
Гибралтар
Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан. -
Испания
С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. -
Аруба
Аруба е остров в Карибско море, разположен край северното крайбрежие на Венецуела. Той е в състава на Подветрените о-ви, които са част от островната група Малки Антили. -
Белиз
* ХV век – територията влиза в състава на империята на маите; -
Доминиканска република
* 1492 г. – островът е открит от Христофор Колумб и е наречен Еспаньола. Около 1 млн. индианци – кариби, са унищожени за 150 г.; -
Коста Рика
Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19 714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район. -
Куба
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените щати. -
Никарагуа
Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика нахуатъл и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“. -
Панама
Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север. -
Салвадор
Салвадор е на второ място по брой убийства на човек от населението в света с 66 убийства на 100 000 души през 2011 г. -
Съединени американски щати
Официално САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море (виж Островни територии на САЩ). Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. -
Тринидад и Тобаго
Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република. -
Хондурас
Хондурас е страната с най-много убийства на човек от населението в света с 82,1 убийства на 100 000 души през 2011 г. -
Аржентина
Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският. -
Боливия
Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванако се появява около езерото Титикака. Тя изчезва около 1200 г. Техни съвременници били моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г. След испанското нашествие територията е наричана „Горно Перу“ или „Каракас“. През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825 г. На 6 август същата година държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и неин пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на 19 век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Парагвай (1932 – 1935, т.нар „Чако“) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията. -
Парагвай
Столица на Парагвай е Асунсион. Административно страната е разделена на 17 департамента и един столичен департамент. -
Перу
По дължина на тихоокеанското крайбрежие е разположена пустинната равнина Коста, а над нея се издига планинската верига Анди. Източните части на Перу са заети от Амазонската низина, която на юг преминава в предпланинската равнина Монтано. Езерото Титикака е най-голямото планинско плавателно езеро и е разположено на границата между Перу и Боливия. Намира се на 3810 m надморска височина. Интересни и внушителни обекти са крепостта Мачу Пикчу, Колка – най-дълбокият каньон в света, долината Урабанба и много други. -
Уругвай
Страната има площ 177,4 хил. km² и е разположена в югоизточната част на Южна Америка. Граничи (в km) с Бразилия – 885, Аржентина – 495 и има брегова линия 670 km. Голяма част от територията ѝ е заета от югоизточната част на Бразилското плато, лавовото плато Аедо и хълмистата равнина на р. Рио Негро и височинните Кучиля де Аедо. Най-високата точка на Уругвай е връх Cerro Catedral, също познат и като Cerro Cordillera – 513,66 m, в южните части на страната – Кучила Гранде.