Индонезийски език
Индонезийският език (Bahasa Indonesia, Бахаса Индонезия) е малайско-полинезийски език, говорен от почти цялото население на Индонезия, което наброява над 200 милиона. Така индонезийският език е един от най-говорените езици в света.
Въпреки това не за всички индонезийци езикът е майчин, тъй като в Индонезия съществуват над 300 местни езика, използвани от различните етнически и културни общности. Индонезийският обаче е официалният език на администрацията и търговията, което го прави широко използван. Индонезийският е млад език, официално въведен след обявяване на независимостта на Индонезия през 1945. Езикът е базиран на версия на малайския език използван на островите Риау, има латинска азбука и често приема заемки в лексиката си.
Фонологичните и граматичните особености са сравнително опростени. Мнозина възрастни хора твърдят, че само за няколко месеца може да се научат основите нужни за не сложна, но сравнително добра и ефективна комуникация. Името на езика е Бахаса Индонезия, което буквално означава „език на Индонезия“.
Бахаса Индонезия се основава на малайския език, който е австронезийски (или малайско-полинезийски). Малайският се е използвал от векове като лингва франка из целия Малайски свят, от който Индонезийските острови са част. През 1945 г., когато е обявена независимостта на Индонезия, индонезийският получава статут на официален език като част от националния проект за унификация на огромната територия от над 13 000 острова и над 300 обособени локални общности. Езикът много прилича на малайския (Бахаса Малайзия) – официален език в Малайзия. Въпреки огромното сходство (подобно на македонския и българския) словореда е понякога различен, а отделни думи се ползват в различен контекст и/или имат различно значение. Според някои данни едва за 7% от населението в Индонезия индонезийският е майчин език, докато в Малайзия този процент е 45. Въпреки това близо 200 милиона души говорят индонезийски, а за светкавично разрастващ се слой от младите хора в големите градове индонезийският е първи език.
Индонезийският е комуникативна необходимост, тъй като на най-големия архипелаг в света се говорят над 700 (според някои източници, 350) диалекта. Използва се за административни и бизнес цели, в образователната система, както и в националните медии.
Колонизирането на Индонезия е оставило своя отпечатък и върху езика. Така могат да се отркият деривативни думи привнесени най-вече чрез холандския език като например polisi ('полиция'), kualitas ('качество'), telepon ('телефон'), bis ('автобус'), kopi ('кафе'), rokok ('цигара') или universitas ('университет'). Но също така и думи с португалски произход или звучене: sabun ('сапун'), jendela ('прозорец'). Заради многото имигранти от Китай съществуват и думи с китайски произход: pisau ('кама' или 'нож'), loteng ('[горен] етаж'). Влиянието на хинду и ведическата културата особено върху старите царства на Ява и Бали проличава в думи с хинди – корен meja ('маса'), kaca, ('стъкло/огледало'), и арабски – khusus ('специален'), maaf ('съжалявам'), selamat... (selamat е част от поздрав подобно на „добър“)
Въпреки това не за всички индонезийци езикът е майчин, тъй като в Индонезия съществуват над 300 местни езика, използвани от различните етнически и културни общности. Индонезийският обаче е официалният език на администрацията и търговията, което го прави широко използван. Индонезийският е млад език, официално въведен след обявяване на независимостта на Индонезия през 1945. Езикът е базиран на версия на малайския език използван на островите Риау, има латинска азбука и често приема заемки в лексиката си.
Фонологичните и граматичните особености са сравнително опростени. Мнозина възрастни хора твърдят, че само за няколко месеца може да се научат основите нужни за не сложна, но сравнително добра и ефективна комуникация. Името на езика е Бахаса Индонезия, което буквално означава „език на Индонезия“.
Бахаса Индонезия се основава на малайския език, който е австронезийски (или малайско-полинезийски). Малайският се е използвал от векове като лингва франка из целия Малайски свят, от който Индонезийските острови са част. През 1945 г., когато е обявена независимостта на Индонезия, индонезийският получава статут на официален език като част от националния проект за унификация на огромната територия от над 13 000 острова и над 300 обособени локални общности. Езикът много прилича на малайския (Бахаса Малайзия) – официален език в Малайзия. Въпреки огромното сходство (подобно на македонския и българския) словореда е понякога различен, а отделни думи се ползват в различен контекст и/или имат различно значение. Според някои данни едва за 7% от населението в Индонезия индонезийският е майчин език, докато в Малайзия този процент е 45. Въпреки това близо 200 милиона души говорят индонезийски, а за светкавично разрастващ се слой от младите хора в големите градове индонезийският е първи език.
Индонезийският е комуникативна необходимост, тъй като на най-големия архипелаг в света се говорят над 700 (според някои източници, 350) диалекта. Използва се за административни и бизнес цели, в образователната система, както и в националните медии.
Колонизирането на Индонезия е оставило своя отпечатък и върху езика. Така могат да се отркият деривативни думи привнесени най-вече чрез холандския език като например polisi ('полиция'), kualitas ('качество'), telepon ('телефон'), bis ('автобус'), kopi ('кафе'), rokok ('цигара') или universitas ('университет'). Но също така и думи с португалски произход или звучене: sabun ('сапун'), jendela ('прозорец'). Заради многото имигранти от Китай съществуват и думи с китайски произход: pisau ('кама' или 'нож'), loteng ('[горен] етаж'). Влиянието на хинду и ведическата културата особено върху старите царства на Ява и Бали проличава в думи с хинди – корен meja ('маса'), kaca, ('стъкло/огледало'), и арабски – khusus ('специален'), maaf ('съжалявам'), selamat... (selamat е част от поздрав подобно на „добър“)
Страна
-
Индонезия
Индонезия, официално Република Индонезия (Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 270 203 917 души (2020 г.), Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о.
Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени. -
Източен Тимор
Източен Тимор, с официално наименование Демократична република Тимор-Леще (República Democrática de Timor-Leste ; Repúblika Demokrátika de Timór-Leste ) е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.
Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски.