Английски език

Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други. Английският език възникнал в Англия, но също и югоизточната част на Шотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на политическото, икономическото и военното, както и културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на XVIII век и на Съединените щати през средата на XX век той се разпространява в много части на света, основно като част от колониалната политика, а по-късно чрез технологичните и бизнес влияния, като в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване. Днес английският се преподава масово като втори език, а също така е възприет и като официален език за Европейския съюз. Този тип английски за ежедневна употреба е доста опростен (Simple English) и се използва и от много държави от Общността на нациите. Английският е официален език и на голям брой други международни организации, включително на Организацията на обединените нации, но също и различни по-малки организации. По брой на говорещите английски като първи или майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.

Английският се формира на основата на староанглийски език и средноанглийски, като неговата история и историческа граматика са добре описани. Във формирането му се включват и някои по-популярни диалекти. Счита се, че е пренесен по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през V век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански предимно лексикални, и по-рядко граматически характеристики. Лексикално английският език продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.

Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през V век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. Дотогава в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.

Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.

Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през VIII – IX век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.

През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.

За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на XVI век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.

Страна
  • Ботсвана
    Ботсвана, официално Република Ботсвана (на цвана, и африканс Botswana, на английски Botswana), е страна в Африка, притежаваща богати находища на диаманти. Независима държава е от 1965 г. Граничи с Южноафриканската република, Зимбабве, Замбия и Намибия. Официални езици са английски и сетсуана. В Ботсвана живеят и работят значителен брой чужденци, включително и българи. Едно от чудесата на света – делтата на Окаванго се намира в Ботсвана. Окаванго се „влива“ в пустинята и изчезва в нея. 70% от територията на Ботсвана е заета от пустинята Калахари.

    Ботсвана е президентска република. Глава на държавата е президент, избиран от депутатите на Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на президента и парламента – Националната асамблея (40 депутати, избирани за 5 години и 4 назначавани от президента). Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Консултативен орган – Папата на вождовете.
  • Гамбия
    Република Гамбия (Republic of The Gambia) е държава в Западна Африка. Тя е най-малката страна на африканския континент. Разположена е около река Гамбия (Гамбу ). Столица на страната е град Банджул.

    Гамбия е държава в Западна Африка, разположена покрай долното течение на река Гамбия и се явява полуанклав на територията на Сенегал, с която граничи на север, изток и юг и има граница с дължина 740 km. На запад има 75 km брегова линия с Атлантическия океан. Дължината на страната от запад на изток е 350 km и ширина до 48 km. Границите ѝ са демаркирани през 1889 г. след съгласие между Великобритания и Франция.
  • Гана
    Република Гана (Republic of Ghana) е държава в Западна Африка. Има площ 238 535 km² и граничи с Того на изток, Буркина Фасо на север, Кот д'Ивоар на запад и Атлантическия океан. По дължина на крайбрежието се простира низина с ширина до 15 km, а в централните части на страната е платото Ашанти (вис. до 300 m). В източните части са разклоненията на планината Атакора.

    Столицата на Гана е Акра, в която са и двата национални парка – замъкът Кристианброс от 17 век и националният музей.
  • Есватини
    Кралство Есватини (Umbuso weSwatini, до 19 април 2018 г. Свазиленд, също Суазиленд ) е малка държава в Южна Африка.

    Есватини една от най-малките държави на континента Африка (по-малка от нея е само Гамбия). Разположена на границата между Южноафриканската република на запад и Мозамбик на изток. Името произлиза от името на племето свази от групата банту.
  • Етиопия
    Етиопия (, официално Федерална демократична република Етиопия) е държава в Източна Африка, разположена във вътрешността на Африканския рог.

    Етиопия е втората по население държава в Африка със 111 386 391 души (оценка от юли 2020) и е десетата по големина с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица е Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, Судан и Южен Судан на запад, Джибути и Сомалия на изток, и Кения на юг.
  • Замбия
    Република Замбия е държава в Южна Африка. Тя е заобиколена от суша. Граничи с Демократична република Конго на север, Танзания на североизток, Малави на изток, Мозамбик, Зимбабве, Ботсвана и Намибия на юг и Ангола на запад. В миналото Северна Родезия, държавата е преименувана на името на река Замбези.

    Замбия е заобиколена от суша държава в Южна Африка, с тропичен климат. Релефът ѝ се състои главно от високи плата, хълмове и планини. Заема площ от 752 618 km².
  • Камерун
    Камерун (République du Cameroun, Republic of Cameroon) е унитарна република в Централна Африка. На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан. Камерун е наречена „Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.

    За разлика от много други африкански държави, в Камерун липсват кръвопролитни граждански войни и междуособици, което благоприятства развитието на инфраструктурата и промишлеността. Въпреки това голяма част от населението живее под прага на бедността, а корупцията е широко разпространена. Според множество проучвания на специалисти, Камерун е сред най-корумпираните страни в света.
  • Кения
    Република Кения (Jamhuri ya Kenya; Republic of Kenya) е държава в Източна Африка. Граничи с Етиопия на север, Сомалия на изток, Танзания на юг, Уганда на запад, Южен Судан на северозапад и Индийския океан на югоизток. Столица е град Найроби.

    На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на ООН (1963) и на Организацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.
  • Лесото
    Кралство Лесото е парламентарна монархия в Южна Африка. Топонимът „Лесото“ значи страна на говорещите езика сесото. Национален празник е 4 октомври – ден на независимостта (1966). Страната представлява анклав – обградена е изцяло от РЮА.

    Площта на Лесото е 30 355 km². Най-забележителният географски факт за Лесото, освен че е анклав, e че страната е единствената независима държава, която се разполага напълно на над 1000 m надморска височина. Най-ниската точка на Лесото се намира на около 1400 m надморска височина и над 80% от страната са разположени на над 1800 m. Релефът е планински. Лесото е разположен в пределите на платото Басуто (средна височина 2300 – 3000 m), с наклон изток – запад, силно разчленено от река Оранж и притоците Каледън и Корнетспруит, които са издълбали приказни проломи и дълбоки долини. В средната част са планините Таба Путсоа и Малоти (връх Монт о Сурс, 3267 m). На юг и на изток Лесото се огражда от Драконовите планини с най-високия връх на Южна Африка – Каткинпик (3650 m). В планините на Лесото се намират изворите на над 200 реки на Южна Африка. Климатът е рязко континентален. Средната температура е 32 °C през лятото (октомври – март) и 6 – 7 °C през зимата в така наречените Ниски земи по протежение на западната и южната граница. Зимата (юни – юли) е по-сурова в планинската част, така наречените Високи земи. Дъждовният период продължава от октомври до април (средногодишни валежи – 710 mm). Природните ресурси са слабо проучени. Има находища на диаманти (на север), желязна руда, каменни въглища. Има данни за мед, злато, азбест.
  • Либерия
    Република Либерия е държава, разположена на западното крайбрежие на Африка. Граничи със Сиера Леоне, Гвинея, Кот д'Ивоар и Атлантическия океан. Столицата е Монровия. Основана е през 1822 г. като колония на освободени роби от САЩ и поради това носи името Либерия (от англ. Liberty – „свобода“). Териториите, които те заемат обаче, са населени от местни етнически групи много столетия преди това. През 1847 г. колонията обявява независимост и това поставя началото на Република Либерия. През 1980 г. правителството е свалено след военен преврат, по-късно последван от две граждански войни (през 1989-96 и 1999-03), които се оказват катастрофални за икономиката и социалния живот в страната.

  • Либия
    Либия (‏ليبيا) е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.

    Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фесан. В Древна Гърция Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент Африка.
  • Мавриций
    Република Мавриций (Maurice; Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

    Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка. Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии. Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди. Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на птицата додо и на няколко птичи вида, които също са изчезнали в резултат човешката дейност, малко след заселването на хората.
  • Намибия
    Република Намибия е държава в Южна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб, а старото ѝ име е Югозападна Африка. Столицата е град Виндхук. Населението на Намибия е над 2 700 000 души (2020 г., оценка). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

    Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
  • Нигерия
    Федерална република Нигерия (Federal Republic of Nigeria) е държава в Западна Африка. Граничи с Бенин на запад, Чад и Камерун на изток, Нигер на север и Гвинейския залив на юг. С население от 200 962 417 (2019), Нигерия е най-многолюдната африканска страна, и е на 7-о място в света по население. На територията и съжителстват три основни етнически групи – йоруба (21%), хауса (21%), игбо (18%), а заедно с тях още стотици други етноси и племена с по-малка численост. Християнството и ислямът са двете основни религии, като мюсюлманите са по-многобройни в северната част на страната.

    Първите сведения за човешко присъствие по земите на днешна Нигерия датират отпреди 11 000 години. Териториите между реките Бенуе и Крос са считани за прародина на негрите банту, които започват експанзията си към централните и южните части на Африка между от първото хилядолетие преди Христа.
  • Обединена арабска република
    Обединената арабска република (ОАР) е бивша държава, която съществува като съюз между републиките Египет и Сирия. Основана на 1 февруари 1958, тя е първата крачка към пан-арабска нация. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия се притеснили за опасността от завземането на властта от комунистите и поради това потърсили помощта на президента на Египет, Гамал Абдел Насър.

    Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР.
  • Република Южна Африка
    Република Южна Африка (РЮА) е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка с 2798 km брегова линия на Атлантическия и Индийския океан. . На север тя граничи с Намибия, Ботсвана и Зимбабве, на североизток – с Мозамбик и Есватини, а държавата Лесото е анклав – напълно обкръжена от територията на Република Южна Африка.

    Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен език.
  • Руанда
    Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.

    Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.
  • Света Елена
    Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Saint Helena, Ascension and Tristan da Cunha) е британска задморска територия, в която са включени островите Света Елена, Възнесение и архипелагът Тристан да Куня. Разположена е в южната част на Атлантическия океан западно от Южна Африка. Старото име на задморската територия е Остров Света Елена и Територии (Saint Helena and Dependencies) до 1 септември 2009 г., когато влиза в сила новата конституция, узаконяваща равен статус на всяка островна група.

    Островът Света Елена е с вулканичен произход. В южната му част има няколко затихнали кратера на височина до 818 м. Климатът е пасатен, тропичен. Във високите райони валежите достигат до 1000 мм на година. В района на Джеймстаун – не повече от 140 мм годишно. На остров Света Елена преобладава храстовидната растителност, евкалипти и кипариси.
  • Сейшели
    Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.

    Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.
  • Сиера Леоне
    Република Сиера Леоне (Republic of Sierra Leone) е държава в Западна Африка. Разположена е на брега на Атлантическия океан. На север и на изток страната граничи с Гвинея, а на юг – с Либерия. Името на страната Сиера Леоне (Serra-Leão) идва от времето на португалските робовладелци и означава Лъвската планина. Площта ѝ е 71 740 км2. Сиера Леоне е предимно мюсюлманска страна, но с голямо християнско малцинство. Страната е една от най-толерантните в света в религиозно отношение. Официален език е английският, но близо 97% от населението говори местния език крио.

    Едни от най-ранните обитатели на днешната територия на Сиера Леоне са народите шербро, темне, лимба, и на по-късен етап, менде, които назовават тези земи „Ромаронг“. През 1462 година португалският откривател Педро да Синтра и ѝ дава названието Serra de Leão, „Лъвската планина“. Сиера Леоне се превръща в основна точка на трансатлантическата търговия с роби до март 1792 година, когато Фрийтаун е основан от Компанията на Сиера Леоне като дом за освободени американски роби. През 1808 година територията става колония на Великобритания, а през 1896 вътрешните региони на страната стават британски протекторат. През 1961 година двата региона се сливат и обединената страна получава своята независимост. През 1991 година избухва гражданска война, която приключва през 2000 година с помощта на умиротворителни сили на ООН, Нигерия и Великобритания. В страната бива установена демокрация.
  • Сомалия
    Сомалия (Soomaaliya; الصومال, официално Федерална република Сомалия), известна до неотдавна като Демократична република Сомалия, е държава в Източна Африка.

    Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни: Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km, която е най-голямата в Африка. .
  • Судан
    Република Судан (جمهورية السودان, Jumhūriyyat as-Sūdān) е държава в североизточната част на Африка със столица Хартум. Граничи с Египет на север, с Червено море на североизток, с Еритрея и Етиопия на изток, с Южен Судан на юг, с Централноафриканската република на югозапад, с Чад на запад и с Либия на северозапад.

    Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, букв. Земя на черните. В настоящето Судан е една от най-нестабилните държави в света, главно поради военната диктатура в страната и все още незавършилата война в Дарфур. В Судан дълги години се води гражданска война, главно поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера (където е и Хартум) са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците-неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство.
  • Танзания
    Танзания, официално Обединена република Танзания (Jamhuri ya Muungano wa Tanzania), е държава в Източна Африка. Граничи с Кения и Уганда на север, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго на запад и Замбия, Малави и Мозамбик на юг. На изток бреговете на Танзания се мият от водите на Индийския океан.

    Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания.
  • Уганда
    Република Уганда е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток с Кения, на север с Южен Судан, на запад с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад с Руанда и Танзания.

    Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда.
  • Южен Судан
    Република Южен Судан (Republic of South Sudan) е новообразувана държава в Източна Африка.

    Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с Централноафриканската република. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е английският, населението е предимно християнско и анимистично.
  • Южна Джорджия и Южни Сандвичеви Острови


  • Бангладеш
    Народна република Бангладеш (গণপ্রজাতন্ত্রী বাংলাদেশ) е държава в Азия, разположена на брега на Бенгалския залив от Индийския океан. Площта ѝ е 144 193 km², от които 134 099 km² суша и 10 094 km² водна площ. Граничи с Индия, Мианмар и има брегова ивица 2720 km. Столицата ѝ е град Дака.

  • Бахрейн
    Кралство Бахрейн (مملكة البحرين) е малка островна държава, разположена в близост до западния бряг на Персийския залив. Територията ѝ представлява архипелаг, като най-големият остров е Ел Бахрейн (55 km дължина и 18 km широчина), както и 32 други по-малки острова. Саудитска Арабия се намира на запад и е свързана с Бахрейн чрез мост, построен от крал Фахд. Иран се намира на 200 km северно от Бахрейн, от другия край на Персийския залив. Полуостров Катар е на югоизток от залива на Бахрейн. Планираният мост между Катар и Бахрейн ще свързва двете държави и ще се превърне в най-дългия морски мост. Населението през 2010 г. възлиза на 1 234 571, включително 666 172 чужди граждани.

    Смята се, че Бахрейн е на място на древната земя на цивилизацията на дилмундите. Бахрейн бил създаден под ръководството на успелите персийски империи: Партите и Сасанидите. Бахрейн е една от първите области, които приемат исляма през 628 сл. Хр. След успешен период на арабско управление, страната е окупирана от португалците през 1521 г. Те са прогонени през 1602 г. от шах Абас I от Сефевидската династия. През 1783 г. племето бани утба завзема Бахрейн от персите и управлението се поема от кралското семейство Ал Халифа, с Ахмед Ал Фатех като първи хаким (съдия) на Бахрейн. В края на 1800 г., след поредица успешни договори с британците, Бахрейн става протекторат на Обединеното кралство. След оттеглянето на британците от региона в края на 1960 г., Бахрейн обявява независимостта си през 1971 г. Бахрейн е обявен за царство през 2002 г. От началото на 2011 г. страната преживява многобройни протести и безредици, вдъхновени от Арабската пролет, особено сред преобладаващата част от населението – шиитите.
  • Британска индоокеанска територия
    Британската индоокеанска територия (British Indian Ocean Territory) е отвъдморска територия на Обединеното кралство, намираща се в Индийския океан. Територията включва архипелага Чагос (Chagos Archipelago), с обща земна площ от 60 км2.

    Най-големият и най-южен остров Диего Гарсия е с площ от 44 км2 и помещава съвместна британско-американска военна база. След прогонването на местното население през 60-те и 70-те години на 20 в., единствените обитатели на острова са британски и американски военни и свързаните с тях изпълнители, чийто общ брой възлиза на 2500 (данни за 2012 година). Достъпът до островите на случайни туристи, журналисти и предишните им обитатели е забранен.
  • Бруней
    Султанство Бруней, официално название Държава Бруней Даруссалам (ﻧ ﮕ ﺎ ﺭ ﺍ بروني دارالسلام) е суверенна държава, разположена на северния бряг на остров Борнео в Югоизточна Азия. Освен от Южнокитайско море, страната е напълно заобиколена от малайзийския щат Саравак, който я разделя на две части. Бруней е единствената суверенна държава, разположена изцяло на остров Борнео. Останалата част от територията на острова е разделена между държавите Малайзия и Индонезия. Населението на Бруней е 408 786 души през юли 2012 г.

    Начело на Брунейската империя, султан Болкиа (управлявал през 1485 – 1528 г.) е имал контрол върху повечето региони на Борнео, включително съвременния Саравак и Сабах, както и архипелага Сулу от североизточния край на Борнео, Селудонг (съвременна Манила) и островите от северозападния край на Борнео. Морската държава е посетена от експедицията на Магелан през 1521 г. и се бори срещу Испания през 1578 г. в Испано-брунейската война.
  • Виетнам
    Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (Cộng hoà Xã hội chủ nghĩa Việt Nam ), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 96 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-о място по население в света и на 65-о по площ.

    Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.
  • Израел
    Израел е съвременна частично непризната държава в Близкия изток, югоизточната част на Средиземно море. Въпреки че географски се намира изцяло в Азия, поради проблемите, които има със съседите си, често политически е приемана и като част от Европа. Страната членува в различни европейски структури, включително и при всички спортни прояви тя участва в квалификации или турнири като европейска държава.

    Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света.
  • Индия
    Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य; Republic of India), е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китайска народна република, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и втора по население.

    Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.
  • Индонезия
    Индонезия, официално Република Индонезия (Republik Indonesia) е държава в Югоизточна Азия и Океания, разположена на Малайския архипелаг между Индийския и Тихия океан. Съставена е от 17 508 острова и 34 провинции. С население от 270 203 917 души (2020 г.), Индонезия се нарежда на четвърто място в света по население и е най-голямата мюсюлманска страна в света. Индонезия е президентска република, с избирани от народа президент и правителство. Столицата ѝ е Джакарта. Има сухоземни граници с Малайзия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор. Индонезия е сред страните основателки на АСЕАН и е една от 20-те най-големи икономики в света (Г-20). По номинален брутен вътрешен продукт се нарежда на 16-о място в света, а по паритет на покупателната способност – на 7-о.

    Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени.
  • Йордания
    Хашемитско кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток. Граничи със Сирия на север, с Ирак на североизток, със Саудитска Арабия на изток и юг, и с Израел и Западния бряг на запад. Заедно с Израел има граници по брега на залива Акаба и Мъртво море.

    Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др.
  • Кокосови острови
    Кокосовите острови или Острови Килинг (Cocos (Keeling) Islands) са островна територия на Австралия.

    Островите са разположени в Индийския океан, на 2768 км северозападно от Австралия. Групирани са в 2 атола (Южен и Северен Килинг), общо от 28 коралови острова, като само три от тях са населени. Обща им площ е 14,2 км2. Брегова линия – 52 км.
  • Кувейт
    Кувейт االكويت или ‎al-Kuwait (официално пълно име Емирство Кувейт) е малка държава в Югозападна Азия, разположена в най-северната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив (източна граница). Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода". От 2016 Кувейт е с население 4,2 милиона души; от тях 1,3 милиона са кувеити и 2,9 милиона са преселници. Преселниците представляват 70% от населението. Площта на емирата е 17 818 km². Кувейт е унитарна конституционна монархия с полудемократична парламентарна система на управление.

    Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК, притежавайки шестия по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г. държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса.
  • Кхмерска република
    Кхмерска република (кхмерски: សាធារណរដ្ឋខ្មែរ) е официалното название на Камбоджа в периода (1970—1975).

    Тя е унитарна, президентска държава. Възниква след държавен преврат по време на гражданската война в Камбоджа.
  • Лаос
    Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

    След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4736 km² водна площ.
  • Ливан
    Ливан (لبنان), официално Ливанска република (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.

    В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
  • Малайзия
    Малайзия (Malaysia; مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия. Столицата е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

    Има площ 329 750 km2 и население 23 953 136 души (юли 2005).
  • Малдиви
    Малдѝви (среща се и като Маледиви ) (ދިވެހިރާއްޖެ Дивехи Радже), официално име Репу́блика Малдѝви (Дивехи Раджжеге Джумухурийя – ދިވެހިރާއްޖޭގެ ޖުމުހޫރިއްޔާ), е малка островна държава в Индийския океан, състояща се от група атоли, намираща се на юг-югозапад от Индия и на около 700 км югозападно от Шри Ланка. Това е най-голямата „коралова“ държава в света и най-малката азиатска държава по население и по територия. Името Малдиви означава „огърлица от острови“.

    Малдивите имат най-ниската надморска височина от всички страни в света. Най-високата точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната височина е 1,5 м. Общата площ е 298 км². Столицата Мале се намира на най-големия атол. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостигът на питейна вода. Температурата на въздуха целогодишно е от 24 °C до 33 °C.
  • Непал
    Непал, официално Федеративна демократична република Непал (सङ्घीय लोकतान्त्रिक गणतन्त्र नेपाल, Saṅghīya Lokatāntrik Gaṇatantra Nepāl), е държава в Южна Азия, граничеща на север с Китайската народна република, а на юг, изток и запад с Индия. Непал няма излаз на море и е разположен в близко съседство с Хималаите, като на границата между Непал и Китай се намира връх Еверест. Столица на държавата е град Катманду. Около 80% от населението изповядва хиндуизма. Това е единствената официална религия в Непал преди той да бъде обявен за светска страна на 18 май 2006 г. На 28 декември 2007 г. временното правителство обявява Непал за федерална демократична република, за да свали монархията. Настоящият крал Гянендра е последният крал на Непал, защото монархията е премахната след изборите през април 2008 г. На 28 май 2008 г. Непал е обявен официално за федерална република.

    Релефът на Непал е разнообразен за малката държава, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера).
  • Обединени арабски емирства
    Обединените арабски емирства (دولة الإمارات العربية المتحدة, [ал-Имара̀т ал-Арабѝя ал-Мута̀хида]) (съкратено: ОАЕ, разговорно: Емиратите) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия.

    Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава.
  • Оман
    Султанат Оман е държава в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров. На северозапад граничи с Обединените арабски емирства, на запад със Саудитска Арабия и на югозапад с Йемен, както и с Арабско море на юг и изток и с Оманския залив на север.

    Столицата на страната е Маскат.
  • Пакистан
    Пакистан, официално Ислямска република Пакистан (اِسلامی جمہوریہ پاكِستان, Islāmī Jumhūriyah Pākistān, Islamic Republic of Pakistan) е държава в Южна Азия, част от т. нар. Широк Близък изток. Със своите 225 милиона жители Пакистан е пета по население в света и втора след Индонезия по население сред мюсюлманските държави.

    Страната граничи с Индия – на изток, Китай – на североизток и Афганистан и Иран – на запад. Тънкият и дълъг Вахански коридор отделя страната от Таджикистан. На юг страната има морска ивица, дълга 1046 km и граничи с Арабско море и Оманския залив. От стратегическа точка страната се намира между важните региони на Южна Азия, Централна Азия и Близкия изток.
  • Рождество
    Остров Рождество или Коледен остров (Christmas Island) е островна територия на Австралия, намираща се в източната част на Индийския океан, на 2623 km северозападно от гр. Пърт (Австралия) и на 360 km южно от остров Ява (Индонезия). Заема площ от 135 km2. Бреговата линия е 78 km.

    Средната годишна температура е 27 °С. Релефът е платовиден, със средна височина 300 m.
  • Сингапур
    Република Сингапур е островен град държава в Югоизточна Азия, разположен в южната част на Малайския полуостров.

    Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвски град“. При заселването през 7. – 8. век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвски град“. Причина за това била появата на морско чудовище, наподобяващо лъв. „Мерлион“ – знакът на града – води от там своето начало.
  • Сирия
    Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдневната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

    Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
  • Тайланд
    Кралство Тайланд е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Лаос и Камбоджа на изток, с Тайландския залив и Малайзия на юг и с Андаманско море и Мианмар на запад. Тайланд е известен и с името Сиам, официално наименование на страната до 1939. Площта ѝ е 514 311 км², от които 512 254 км² суша и 2057 км² водна площ.

    Тайландският народ произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юннан (сега - в Китай). Съществуват различни мнения за произхода на Тайланд. По-рано се е смятало, че народността е възникнала преди 4500 години от северозападен Съчуан в Китай и впоследствие се е придвижила към сегашното месторазположение на страната.
  • Филипини
    Република Филипини (Republika ng Pilipinas; The Republic of the Philippines) е страна в Югоизточна Азия, на 1210 km от брега на Континентална Азия. Филипините се състоят от 7107 острова, около 700 от които са населени. Най-големите острови са Лусон, Минданао, Палаван и Миндоро. Страната е бивша испанска колония, което предопределя да е една от двете католически държави в Азия, наред с Източен Тимор. Населението на страната е около 100 милиона души.

    Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г.
  • Хонконг
    Специален административен район Хонконг (Hong Kong Special Administrative Region), съкратено Хонконг или Сянган, е специален административен район на Китайската народна република (КНР), зависима територия, бивша колония на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море. Включва остров Хонконг, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. Има площ от 1104 km2, от които 4,6% са водна повърхност.

    Населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски. Регионален език е кантонският.
  • Шри Ланка
    Шри Ланка (ශ්‍රී ලංකා; இலங்கை), официално наименование Демократична социалистическа република Шри Ланка, до 1972 г. известна и като Цейлон, е тропическа островна държава близо до южния бряг на Индийския субконтинент. Шри Ланка има морски граници на север с Индия, а на юг с Малдивите. Единствено в Шри Ланка се среща кралската кокосова палма.

    Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова.
  • Южна Корея
    Репу̀блика Корѐя (хангъл: 대한민국; ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 98 480 km² от площта му.

    На север граничи с Корейската народнодемократична република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.
  • Гибралтар
    Гибралтар (Gibraltar [Джибро̀лтър]) е задморска територия и град (city) на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

    Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.
  • Гърция
    Гъ̀рция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

    На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.
  • Дания
    Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

    * ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия
  • Джърси
    Джърси (Bailiwick of Jersey; Bailliage de Jersey) е остров в протока Ла Манш и коронно владение на Великобритания, част от така наречените Нормандски острови. Има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз.

    Джърси е остров с размери 118,2 km2. Той се намира в Ла Манш, на около 22 km от континенталната суша Нормандия във Франция и на около 161 km южно от Великобритания. Той е най-големият и най-южен остров от тези в Ла Манш.
  • Ирландия
    Ирландия (Éire, [ˈeːɾʲə], Ireland (Айрланд), олст.-шотл. Airlann, Hibernia (Иерна)) е остров в Атлантическия океан, на който се намират Република Ирландия и Северна Ирландия.

    Островът е третият по големина в Европа и двадесетият в света. Общата площ на острова е 84 421 km², от които на Република Ирландия принадлежат 70 273 km².
  • Исландия
    Исландия (Ísland, произнася се, „ледена страна“) е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови.

    Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-а най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия.
  • Малта
    Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море, южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.

    Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава.
  • Ман
    Ман (Isle of Man; Ellan Vannin) е коронно владение на Великобритания. Представлява остров в архипелага Британски острови, намиращ се в Ирландско море, между Великобритания (на 45 km на изток) и Ирландия (на 50 km на запад).

    Островът-държава има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част от Обединеното кралство нито е бил част от Европейския съюз, в годините, в които Обединеното кралството е член. На флага на острова е изобразен символът трискелион.
  • Монако
    Княжество Монàко (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

    Княжеството е разположено на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km².
  • Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
    Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland, съкратено Обединеното кралство (United Kingdom или UK), Великобритания (Great Britain) или рядко Британия (Britain), е островна държава в Северозападна Европа.

    Държавата се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. Понякога държавата е наричана с ограниченото по обхват Англия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия.
  • Република Кипър
    Република Кипър (Κυπριακή Δημοκρατία) е държава, разположена на остров Кипър. Двата основни и официални езика в Република Кипър са гръцкият и турският. Остров Кипър е разделен на три части – Република Кипър (член на ЕС), Севернокипърска турска република (която няма официално международно признание извън Турция) и британските военни бази Акротири и Декелия.

    Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, Древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища.
  • Американски Вирджински острови
    Американските Вирджински острови (United States Virgin Islands) са група острови в Карибско море, които съставляват островна територия на Съединените щати. Географски те са част от архипелага на Вирджинските острови (заедно с Британските Вирджински острови).

    Американските Вирджински острови се състоят от три основни острова Санта Крус, Сейнт Томас и Сейнт Джон, както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 346,36 km². Столица и най-голям град е Шарлот Амали. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво.
  • Ангила
    Ангѝла (Anguilla – Ангуила; Anguila – Ангила; също Ангиля ) е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания. Ангила е част от Малките Антили. Разположена е на изток от Пуерто Рико и Вирджинските острови и северно от Свети Мартин. Територията ѝ се състои от главния остров Ангила, дълъг около 26 km и широк 4,8 km в най-широката си част, заедно с много по-малки острови и ридове без постоянно население. Столицата на острова е Вали. Общата площ на територията е 102 km2, с население от приблизително 14 764 души (приблизителна оценка за 2016).

    Името Ангила е англицизирана или латинирана форма на по-ранна испанска дума anguila, която означава „змиорка“ по отношение на формата на острова. Смята се, че островът е получил името си от Христофор Колумб. По подобни причини, островът също е бил известен като Snake („Змия“).
  • Антигуа и Барбуда
    Антигуа и Барбуда (Antigua and Barbuda; Antigua y Barbuda) е островна държава, разположена в източната част на Карибско море, на границата с Атлантическия океан.

    Тя е част от Наветрените острови, които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг, Монсерат на югозапад, Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy), Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс.
  • Аруба
    Аруба (Aruba; Aruba) е бивше (до 2010 г.) задморско владение на Кралство Нидерландия с автономен статут. Площта му е 193 км2. Административен център е град Оранестад.

    Аруба е остров в Карибско море, разположен край северното крайбрежие на Венецуела. Той е в състава на Подветрените о-ви, които са част от островната група Малки Антили.
  • Барбадос
    Република Барбадос (също Барбейдос ; Barbados, ) е островна държава, част от островната група Малки Антили. Той е с дължина 34 km и ширина до 23 km, като покрива площ от 432 km². Разположен е в западната част на северната част на Атлантическия океан, на 100 km източно от Подветрените острови и Карибско море. Барбадос е част от Малките Антили, приблизително на 13° с.ш. от екватора. Намира се на около 168 km източно от двете страни на Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини и на 400 km североизточно от Тринидад и Тобаго. Барбадос е извън атлантическата „Алея на ураганите“. Негова столица и най-голям град е Бриджтаун.

    Обитаван от индианци кариби от 13 век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански мореплаватели в края на 15 век и обявен за владение на испанската корона. Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но не успяват да установят свое влияние и присъствие, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той става английска и по-късно британска колония. Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г.
  • Бахамски острови
    Бахамските острови (The Bahamas), официално Бахамска общност (Commonwealth of the Bahamas ), са островна държава в Карибския регион. Те са едни от първите острови в Карибите. Архипелагът, в който са включени Бахамските острови и островите Търкс и Кайкос, също се нарича Бахамски острови.

  • Белиз
    Белиз (Belize, до 1973 г. Британски Хондурас), е държава в Централна Америка. Официалният език в страната е английският, което я прави единствената англоговореща държава в Централна Америка. Наименованието Белиз е утвърдено от руски език, като всъщност правилното произношение и правопис на названието на страната е Белийз.

    * ХV век – територията влиза в състава на империята на маите;
  • Бермудски острови
    Бермуда (Bermuda, в разговорен български – популярно като Бермудите) е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 km от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда, на името на най-големия от островите. Столицата ѝ е Хамилтън.

    Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).
  • Британски Вирджински острови
    Британските Вирджински острови (British Virgin Islands) са задморска територия на Великобритания. Те са част от Карибските острови и са разположени в Карибско море на изток от Пуерто Рико. Британските Вирджински острови са с постоянно население от 22 016 жители (2005 г.) и имат обща площ от 153 км².

    * 15 ноември 1493 г. – островите са открити от експедиция на Христофор Колумб;
  • Гренада
    Гренада (Grenada; Grenade; Granada) е островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Разположена е в югоизточно Карибско море. Включва остров Гранада и южната част на о-ви Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.

    Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.
  • Гренландия
    Гренландия (Kalaallit Nunaat; Grønland; букв. на български: „Земя на гренландците“, „Зелена земя“) е самоуправляваща се провинция, намираща се между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. В политически и исторически план Гренландия е много по-тясно свързана с Европа и по-специално с Исландия, Дания и Норвегия. Страната е едновременно най-голямата зависима територия и най-големият остров. (Австралия и Антарктика са по-големи от Гренландия, но се считат за континенти, а не за острови. ) С население от 55 847 души (януари 2016) тя е една от най-рядко населените страни в света.

    През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика, отбраната, финансовата политика и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 11 300 щатски долара на гренландец.
  • Доминика
    Доминика (Commonwealth of Dominica; Dominique; Mancomunidad de Dominica), официално Дружество Доминика, е островна държава в Карибско море. На латински името ѝ означава неделя – това е денят, през който Колумб открива острова. Местното население както в Северна Америка и тук живее главно в индиански резервати. Тъй като Доминика се намира между две френски владения, тя често е наричана Френска Доминика. Въпреки това официалният език е английски, но се долавя и френски креолски.

    Доминика е наричана „Островът природа на Карибите“, тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове, като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Важни за икономиката на страната са туризмът и земеделието.
  • Кайманови острови
    Каймановите острови (Cayman Islands) са задморска територия на Великобритания. Те се намират в северозападната част на Карибско море, на около 200 km северозападно от Ямайка е на около 250 km южно от Куба, Състоят се от островите Голям Кайман, Кайман Брак и Малък Кайман.

    Общата площ на Каймановите о-ви е 262 km², като 197 от тях се падат на Голям Кайман. Освен че е най-голям и най-модерен, този остров е и най-атрактивен с удивителните си флора и фауна. Сребърните палми, папагалите, костенурките, палмовите орхидеи (забранени за изнасяне от страната като природен уникат) са станали истинска емблема на Голям Кайман.
  • Канада
    Кана̀да (Canada, ; Canada, ) е най-голямата по площ държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по площ страна в света след Русия, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

    Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.
  • Карибска Нидерландия


  • Коста Рика
    Коста Рика (Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г. Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.

    Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19 714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район.
  • Монсерат
    Монсерат (Монтсерат) (Montserrat; Montserrat; Montserrat) е задморска територия на Великобритания, разположена на едноименния остров, който е част от островната група Малки Антили. Заема площ от 102 km². Административен център де юре е град Плимът (Плимут) (3500 жители), а де факто град Брейдс.

    По конституцията от 1960 г. Монсерат се управлява от губернатор, назначаван от кралицата на Великобритания. Губернаторът е председател на Изпълнителния съвет (органа на изпълнителната власт).
  • Никарагуа
    Никарагуа, официално Република Никарагуа, е демократична държава в Централна Америка. Граничи на север с Хондурас, а на юг с Коста Рика, на запад с Тихия океан, а на изток с Карибско море. Столица на Никарагуа е град Манагуа. Страната е сред най-бедните страни в света. В региона тя е на второ място по бедност след Хаити.

    Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика нахуатъл и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“.
  • Панама
    Република Панама (República de Panamá) е най-южната държава в Централна Америка. Тя граничи на северозапад с Коста Рика и на изток с Колумбия.

    Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север.
  • Пуерто Рико


  • Сейнт Винсент и Гренадини
    Сейнт Винсент и Гренадини или само Сейнт Винсент (Saint Vincent and the Grenadines; San Vicente y las Granadinas; Saint-Vincent-et-les Grenadines) е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Заема площ от 389 км2. Столица е град Кингстаун.

    Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг. Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27°С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове.
  • Сейнт Китс и Невис
    Федерация Сейнт Китс и Невис (Federation of Saint Kitts and Nevis) е островна държава в Северна Америка. Разположена е на островите Сейнт Кристофър (169 km²) и Невис (93 km²).

    Общата брегова линия на островите е 138 km. Те имат планински релеф с вулканичен произход, най-високият връх е Монт Мизери – 1156 m.
  • Сейнт Лусия
    Сейнт Лусия (Saint Lucia; Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.

    Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.
  • Синт Мартен
    Синт Мартен (Sint Maarten) е южната част на едноименния остров в Карибско море от групата Малки Антили. Територията е владение на Нидерландия, автономна част на Кралство Нидерландия. Тя граничи с френското владение Сен Мартен. Столица на Синт Мартен е Филипсбург. Населението на острова възлиза на 41 486 души към 2019 г.

    Площта на територията е около 34 квадратни километра. Островът е туристически център, известен с красивата си природа. Северната част на острова принадлежи на Франция. Това е единственото място, където Франция и Нидерландия имат обща сухоземна граница. Граничи с френския Сен-Мартен (дължина на границата 10,5 km), на изток има морска граница със Сен Бартелми с площ 34 km².
  • Съединени американски щати
    Съединѐните америка̀нски ща̀ти (United States of America) с абревиатура САЩ (U.S.A. или USA), често наричани Съединѐните ща̀ти (The United States, US или U.S.), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена главно на континента Северна Америка.

    Официално САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море (виж Островни територии на САЩ). Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.
  • Тринидад и Тобаго
    Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago, Trinidad y Tobago, Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад. Столица е град Порт ъф Спейн.

    Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.
  • Търкс и Кайкос
    Търкс и Кайкос или Търкс и Кейкос (Turks and Caicos Islands) e задморска територия на Великобритания, за която Великобритания е запазила пълномощията си по въпросите на отбраната и международните отношения.

    Островите Търкс и Кайкос са разположени в западната част на Атлантическия океан, в югоизточната част на Бахамските острови, на 144 km северно от остров Еспаньола. Общата им площ е 497 km² и включва 30 острова, от които само на 8 има постоянно население. Дължината на бреговата им линия е 370 km. Територията включва 2 групи острови: Кайкос (460 km²) и Търкс (37 km²). Към първата група се отнасят островите: Мидъл Кайкос (144 km²), Северен Кайкос (116 km²), Провидансиал (98 km²), Източен Кайкос (91 km²), Южен Кайкос (21 km²), а към втората – островите Гранд Терк (18 km²), на който е разположен административния център на територията град Кокбърн Таун и Солт Кей (7 km²). Максималната им височина е 49 m. Климатът е тропичен, пасатен.
  • Австралия
    Австралия (Australia, МФА: ; austrālis – „южен“), официална форма – Австралийски съю́з или Общност на Австралия (Commonwealth of Australia), е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент – Австралия. Тя е разположена в южното полукълбо и е най-голямата страна в Австралазия. Австралия включва остров Тасмания, който е австралийски щат, и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север и Соломонови острови, Вануату и Нова Каледония на североизток. Името „Австралия“ идва от латинската фраза terra australis incognita (тера аустралис инкогнита), което значи непозната южна земя.

    Най-малко 40 хил. години преди откриването от европейците в края на XVIII век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци, които принадлежали към повече от 250 езикови групи. Континентът е открит от нидерландски изследователи през 1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на Великобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г. е основана колонията Нов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се колонии.
  • Американска Самоа
    Американска Самоа (American Samoa), по-рано Източна Самоа (Eastern Samoa) е зависима територия на САЩ в Тихия океан.

    Има площ от 197 km². Разположена е в южната част на океана, източно от независимата държава Самоа (Западна Самоа), на 5 острова и атол.
  • Гуам
    Гуам (Guåhån) е владение на САЩ, най-големият (541 km²) от Марианските острови, намиращи се в западната част на Тихия океан.

    Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителните запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци.
  • Източен Тимор
    Източен Тимор, с официално наименование Демократична република Тимор-Леще (República Democrática de Timor-Leste ; Repúblika Demokrátika de Timór-Leste ) е островна държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема източната половина от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

    Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски.
  • Кирибати
    Кирибати, официално Република Кирибати, е островна държава в Тихия океан. Столицата ѝ е Южна Тарауа. Обхваща 14 атола и 18 острова, разпръснати на територия от 3 500 000 km2. Това е единствената държава в света, която е разположена едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо. Въпреки това нейната площ е само 812,4 km2, което я нарежда на 171-во място по големина от 195 независими държави.

    Името на държавата се произнася като Кириба̀ с на местния кирибатски език, тъй като на кирибатски език буквосъчетанието се произнася като [s]. Това произношение е официално възприето и в английски и други по-големи езици. Не е ясно дали на български език това произношение също е официално възприето.
  • Кук
    Островите Кук (Cook Islands) са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн. кв. км).

    Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.
  • Малки далечни острови на САЩ
    Малките далечни острови са задморска територия на САЩ. Всички, с изключение на о. Наваса в Карибско море, се намират в Тихия океан. Никой от тях няма постоянно население.

    Състав:
  • Маршалови острови
    Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия. Намира се около екватора, в Тихия океан, в часова зона UTC+12 (първата зона на запад от Линията за смяна на датата). Населението на островната република е 53 158 души (по преброяването през 2011 г.), населяващо над 29 коралови атола, състоящи се от 1156 отделни острови.

    Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост.
  • Микронезия
    Федеративни щати Микронезия (Federated States of Micronesia ) е независима, суверенна островна държава в западната част на Тихия океан и включва централните и източните части на Каролинските острови и атола Капингамаранги. Страната е разположена на 607 острова с площ 702 km2 и население 108 500 души (2006).

    Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km2, държавата заема около 2 600 000 km2 от площта на Тихия океан.
  • Науру
    Република Науру е малка островна държава в южната част на Тихия океан, южно от Маршаловите острови. Най-близо до Науру е остров Банаба от Република Кирибати на 300 км в източна посока.

    По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава. Науру е уникална в качеството си на може би единствената държава без официално обявена столица, а само фактическа – Ярен. Една от най-богатите държави в близкото минало – на първо място по БВП на човек от населението през 1977.
  • Ниуе
    Ниуè (Niue; на ниуеански: Niue; в миналото – Савидж, Savage Island) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

    Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.
  • Нова Зеландия
    Нова Зеландия (New Zealand, Aotearoa) е държава в югозападната част на Тихия океан, състояща се от два големи и множество по-малки острова. Тя е парламентарна демокрация и е част от Общността на нациите.

    С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи, избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“. На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.
  • Норфолк
    Норфолк (Norfolk Island) е малък остров в югозападната част на Тихия океан, разположен между Австралия, Нова Каледония и Нова Зеландия, на 1700 km от Сидни.

    Островът е открит на 10 октомври 1774 г. от Джеймс Кук. От 1788 до 1855 г. Норфолк представлява затвор-каторга за опасни престъпници. От 1844 г. е в състава на британската колония Тасмания. След закриването на каторгата, през 1856 г. започва заселването на острова с европолинезийски метиси, преселници от остров Питкерн. През 1913 г. е обявен за владение на Австралия.
  • Острови Питкерн


  • Палау
    Република Палау (Beluu er a Belau) е островна държава, асоциирана със САЩ, разположена във Филипинско море на Тихия океан, на 800 km на изток от Филипините и на север от Индонезия. Включва 241 острова, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно население, 70% от което живее на остров Бабелтуап и остров Корор. По-голяма част от населението изповядва християнството, а около ⅓ изповядват местната религия модекнгеи.

    През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране.
  • Папуа Нова Гвинея
    Папуа Нова Гвинея, официално Независима държава Папуа Нова Гвинея, по-рано Папуа – Нова Гвинея е островна държава в Океания, която включва източната половина от остров Нова Гвинея и множество острови в Тихия океан. Столицата на страната е гр. Порт Морсби.

    Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци – през 16 век, а в края на 19 век на острова се появяват немски заселници.
  • Северни Мариански острови
    Северните Мариански острови (Northern Mariana Islands) е свободно присъединила се територия към САЩ, намираща се в западната част на Тихи океан.

    Островите са открити през март 1521 г. от Фернандо Магелан. От 1565 г. стават колония на Испания. През 1568 г. на островите пристигат първите мисионери-йезуити. След поражението на Испания в испано-американската война през 1899 г. Северните Мариански острови са продадени на Германия. По време на Първата световна война през 1914 г. са окупирани от Япония. След края на войната, през 1947 г., са включени в администрираната от САЩ Подопечна територия на Тихоокеанските острови. От 1975 г. островите стават свободно присъединила се територия към САЩ.
  • Соломонови острови
    Соломоновите острови са островна държава в южния Тихия океан, разположена на изток от Папуа-Нова Гвинея. Тя е част от Британската общност и има население от 519 хил. души. Състои се от 6 големи и 992 малки острова, чиято обща площ е 28 380 km2. Тъй като испанците намират злато на един от островите те кръщават архипелага на името на цар Соломон, който е известен с благосъстоянието си.

    Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател – Алаваро де Менданя и Нейра през февруари 1568 г. През 1768 г. северната част на островите е открита от френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, а през 1860 първите европейци се заселват на островите. През 1885 г. Германия ги завладява, а през 1893 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. През 2000 г. на остров Малаита се водят сражения с местните сепаратисти. Проблемите, пред които Соломоновите острови са изправени днес, са корупцията, поземлените отношения, правителствения дефицит, обезлесяването и контролирането на маларията
  • Токелау
    Токелау (Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

    Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.
  • Тонга
    Кралство Тонга е архипелаг в южните части на Тихия океан. То се намира на юг от Самоа и на изток от Фиджи. Тонга е единствената островна държава в Тихия океан, която е с непокътната монархия.

    Около 2000 г. пр. Хр. островите са заселени от полинезийци. През X в. сл. Хр. се образува наследствена монархия (кралство).
  • Тувалу
    Тува̀лу (Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение ) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.

    Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.
  • Фиджи
    Фиджи (Fiji; Matanitu Tugalala o Viti) е островна държава в Меланезия, Океания. Състои се от два големи (Вити Леву и Вануа Леву) и 318 малки острова. Столицата е Сува, а главен град с международно летище – Нанди (Нади). Останалите по-големи градове са Лаутока (54 хил. ж.), Нади (45 хил. ж.) и Ба (16 хил. ж.) на остров Вити Леву, Мбуа и Ламбаса (28 хил. ж.) на Вануа Леву и Вунисеа. Страната (повечето острови) е заобиколена от красиви коралови рифове, в които живеят неизброимо количество риби. Освен това тези рифове предпазват брега и действат като естествен вълнолом. Ето защо заливът на Сува е бил желано място за спиране, почивка и презареждане във времената на Великите географски открития. Дори сега Сува е оживено пристанище с традиции. Общата площ на страната е 18 274 km².

    Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна Азия много преди европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около фиджийските градове доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр.н.е. Въпросът за тихоокеанската миграция все още не е изяснен. Холандският пътешественик Абел Тасман открива Фиджи през 1643, докато търси Южния континент. През 1774 Джеймс Кук ги изследва, а през 1835 се заселват първите английски мисионери. Островите стават Британска колония през 1874, през 1966 е приета конституция, разширяваща правата на коренното население, а на 10 октомври 1970 е провъзгласена независима република Фиджи. Същата година страната е приета за членка на ООН. В последните години съществува напрежение между фиджийците, които са собственици на земята, и множеството индийски преселници, които я арендуват.
  • Аржентина
    Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

    Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.
  • Гвиана
    Кооперативна република Гвиа̀на (Co-operative Republic of Guyana), бивша Британска Гвиана, е държава в Североизточна Южна Америка.

    Наричана е на български също и Гаяна (от произношението „Гая̀на“ на английски – официалния им език) за разграничаване от другите понятия Гвиана – географската област Гвиана и нейните други части: бившата Нидерландска Гвиана (сега Република Суринам), Френска Гвиана, бившата Испанска Гвиана (сега регион Гвиана във Венецуела), бившата Бразилска Гвиана (сега щат Амапа на Бразилия).
  • Суринам
    Република Суринам (Republiek Suriname) е държава в северната част на Южна Америка. В миналото е наричана Нидерландска Гвиана. Официален език в страната е нидерландският.

    Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия).
  • Фолкландски острови
    Фолкландските острови (Falkland Islands, понякога наричани и Фолклендски острови) са британска задморска територия, разположена на архипелаг в Южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка, 1080 км западно от британската територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (скалите Шаг) и 940 км северно от остров Елефант в Южните Шетландски острови, Антарктика. В испаноезичните източници се използва името Малвински острови (Islas Malvinas, по-рядко Islas Falkland). Островната група е с вулканичен произход, като се отличават два по-големи острова – Западен Фолкланд и Източен Фолкланд.

    Островите са обект на вековен спор между Аржентина и Великобритания, който довежда до военен конфликт между двете държави през 1982 г., наречен Фолкландска война. Войната е спечелена от Великобритания и островите остават нейно отвъдморско владение, но Аржентина не се отказва официално от претенциите си.