Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други. Английският език възникнал в Англия, но също и югоизточната част на Шотландия през Англосаксонската епоха. С нарастването на политическото, икономическото и военното, както и културното и колониалното влияние на Великобритания от средата на XVIII век и на Съединените щати през средата на XX век той се разпространява в много части на света, основно като част от колониалната политика, а по-късно чрез технологичните и бизнес влияния, като в някои региони придобива характера на лингва франка и се превръща във водещия език за международно общуване. Днес английският се преподава масово като втори език, а също така е възприет и като официален език за Европейския съюз. Този тип английски за ежедневна употреба е доста опростен (Simple English) и се използва и от много държави от Общността на нациите. Английският е официален език и на голям брой други международни организации, включително на Организацията на обединените нации, но също и различни по-малки организации. По брой на говорещите английски като първи или майчин език английският е на трето място в света, след мандарин и испански.
Английският се формира на основата на староанглийски език и средноанглийски, като неговата история и историческа граматика са добре описани. Във формирането му се включват и някои по-популярни диалекти. Счита се, че е пренесен по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през V век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански предимно лексикални, и по-рядко граматически характеристики. Лексикално английският език продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.
Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през V век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. Дотогава в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.
Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.
Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през VIII – IX век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.
През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.
За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на XVI век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.
Английският се формира на основата на староанглийски език и средноанглийски, като неговата история и историческа граматика са добре описани. Във формирането му се включват и някои по-популярни диалекти. Счита се, че е пренесен по източното крайбрежие на Великобритания от англите, саксите и ютите през V век. По време на викингските нашествия езикът е повлиян и от нордическия език. След Норманското нашествие староанглийският се развива в средноанглийски език, възприемайки множество френско-нормански предимно лексикални, и по-рядко граматически характеристики. Лексикално английският език продължава да възприема думи от различни чужди езици, както и да образува нови думи.
Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през V век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. Дотогава в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския.
Едно от заселилите се германски племена са англите, които, според Беда Достопочтени, изцяло се преселват в Британия. Наименованията „Англия“ (от Engla land, „Страната на англите“) и „английски език“ (от English) произлизат от името на този народ, но по същото време в Британия се заселват също сакси, юти и други германски народи от бреговете на Фризия, Долна Саксония, Ютланд и Йоталанд. Първоначално староанглийският представлява група разнородни диалекти, отразяващи различния произход на отделните англосаксонски кралства, но с времето западносаксонският диалект става преобладаващ. Това е езикът, на който е написана поемата „Беоулф“.
Староанглийският език претърпява нови трансформации в резултат на две последователни вълни от нашествия. При първата от тях през VIII – IX век групи, говорещи северногермански езици завладяват и колонизират северните части на Британските острови, а при втората Англия е завладяна от говорещи романския старонормански език. В Англия този език се развива в англо-нормански, а по-късно в юридически френски език, въвеждайки в английския нов лексикален пласт, най-вече свързан със съдилищата и държавното управление. Освен разширяването на речника със скандинавски и нормански думи, тези две събития довеждат и до опростяване на граматиката и превръщат английския в заемащ език, относително отворен към възприемането на нови думи от чужди езици. Езиковите промени, настъпили в резултат на Норманското нашествие, поставят началото на средноанглийския език, най-известният пример за който е сборникът „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър.
През цялото това време латинският език служи за лингва франка на европейския интелектуален живот – първоначално средновековният латински на Църквата, а по-късно ренесансовият латински на хуманистите. Много автори или кописти на латински текстове пренасят и адаптират латински термини, създавайки на тяхната основа нови английски думи.
За съвременния английски език, на който са написани работите на Уилям Шекспир и Библията на крал Джеймс, обикновено се смята, че възниква в средата на XVI век. С превръщането на Великобритания в колониална сила, английският започва да служи за лингва франка в рамките на Британската империя, разпространявайки се в Северна Америка, Индия, Африка, Австралия. В следколониалния период някои нововъзникнали държави, чието население говори множество различни езици, решават да запазят английския като официален език, за да избегнат политическите затруднения, които би предизвикало фаворизирането на някой от местните езици пред останалите.
Страна
-
Ботсвана
Ботсвана е президентска република. Глава на държавата е президент, избиран от депутатите на Националната асамблея за срок от 5 години. Законодателната власт принадлежи на президента и парламента – Националната асамблея (40 депутати, избирани за 5 години и 4 назначавани от президента). Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Консултативен орган – Папата на вождовете. -
Гамбия
Гамбия е държава в Западна Африка, разположена покрай долното течение на река Гамбия и се явява полуанклав на територията на Сенегал, с която граничи на север, изток и юг и има граница с дължина 740 km. На запад има 75 km брегова линия с Атлантическия океан. Дължината на страната от запад на изток е 350 km и ширина до 48 km. Границите ѝ са демаркирани през 1889 г. след съгласие между Великобритания и Франция. -
Гана
Столицата на Гана е Акра, в която са и двата национални парка – замъкът Кристианброс от 17 век и националният музей. -
Есватини
Есватини една от най-малките държави на континента Африка (по-малка от нея е само Гамбия). Разположена на границата между Южноафриканската република на запад и Мозамбик на изток. Името произлиза от името на племето свази от групата банту. -
Етиопия
Етиопия е втората по население държава в Африка със 111 386 391 души (оценка от юли 2020) и е десетата по големина с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица е Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, Судан и Южен Судан на запад, Джибути и Сомалия на изток, и Кения на юг. -
Замбия
Замбия е заобиколена от суша държава в Южна Африка, с тропичен климат. Релефът ѝ се състои главно от високи плата, хълмове и планини. Заема площ от 752 618 km². -
Камерун
За разлика от много други африкански държави, в Камерун липсват кръвопролитни граждански войни и междуособици, което благоприятства развитието на инфраструктурата и промишлеността. Въпреки това голяма част от населението живее под прага на бедността, а корупцията е широко разпространена. Според множество проучвания на специалисти, Камерун е сред най-корумпираните страни в света. -
Кения
На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на ООН (1963) и на Организацията за африканско единство (1964). На 9 април 2013 г. президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата. -
Лесото
Площта на Лесото е 30 355 km². Най-забележителният географски факт за Лесото, освен че е анклав, e че страната е единствената независима държава, която се разполага напълно на над 1000 m надморска височина. Най-ниската точка на Лесото се намира на около 1400 m надморска височина и над 80% от страната са разположени на над 1800 m. Релефът е планински. Лесото е разположен в пределите на платото Басуто (средна височина 2300 – 3000 m), с наклон изток – запад, силно разчленено от река Оранж и притоците Каледън и Корнетспруит, които са издълбали приказни проломи и дълбоки долини. В средната част са планините Таба Путсоа и Малоти (връх Монт о Сурс, 3267 m). На юг и на изток Лесото се огражда от Драконовите планини с най-високия връх на Южна Африка – Каткинпик (3650 m). В планините на Лесото се намират изворите на над 200 реки на Южна Африка. Климатът е рязко континентален. Средната температура е 32 °C през лятото (октомври – март) и 6 – 7 °C през зимата в така наречените Ниски земи по протежение на западната и южната граница. Зимата (юни – юли) е по-сурова в планинската част, така наречените Високи земи. Дъждовният период продължава от октомври до април (средногодишни валежи – 710 mm). Природните ресурси са слабо проучени. Има находища на диаманти (на север), желязна руда, каменни въглища. Има данни за мед, злато, азбест. -
Либерия
-
Либия
Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фесан. В Древна Гърция Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент Африка. -
Мавриций
Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка. Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии. Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди. Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на птицата додо и на няколко птичи вида, които също са изчезнали в резултат човешката дейност, малко след заселването на хората. -
Намибия
Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците. -
Нигерия
Първите сведения за човешко присъствие по земите на днешна Нигерия датират отпреди 11 000 години. Териториите между реките Бенуе и Крос са считани за прародина на негрите банту, които започват експанзията си към централните и южните части на Африка между от първото хилядолетие преди Христа. -
Обединена арабска република
Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР. -
Република Южна Африка
Република Южна Африка е известна с разнообразието на култури, като 11 от говорените в страната езици са признати за официални. Два от тези езици са с европейски произход – английският и африканс, който е формиран на основата на нидерландския и се говори от мнозинството бели и цветнокожи южноафриканци. Макар че английският играе важна роля в обществения и стопанския живот, той е едва петият най-говорен език. -
Руанда
Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга. -
Света Елена
Островът Света Елена е с вулканичен произход. В южната му част има няколко затихнали кратера на височина до 818 м. Климатът е пасатен, тропичен. Във високите райони валежите достигат до 1000 мм на година. В района на Джеймстаун – не повече от 140 мм годишно. На остров Света Елена преобладава храстовидната растителност, евкалипти и кипариси. -
Сейшели
Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV. -
Сиера Леоне
Едни от най-ранните обитатели на днешната територия на Сиера Леоне са народите шербро, темне, лимба, и на по-късен етап, менде, които назовават тези земи „Ромаронг“. През 1462 година португалският откривател Педро да Синтра и ѝ дава названието Serra de Leão, „Лъвската планина“. Сиера Леоне се превръща в основна точка на трансатлантическата търговия с роби до март 1792 година, когато Фрийтаун е основан от Компанията на Сиера Леоне като дом за освободени американски роби. През 1808 година територията става колония на Великобритания, а през 1896 вътрешните региони на страната стават британски протекторат. През 1961 година двата региона се сливат и обединената страна получава своята независимост. През 1991 година избухва гражданска война, която приключва през 2000 година с помощта на умиротворителни сили на ООН, Нигерия и Великобритания. В страната бива установена демокрация. -
Сомалия
Заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 km². Граничи с три страни: Джибути – 65 km, на северозапад; Етиопия – 1710 km, на запад и Кения – 720 km, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг – с Индийския океан. Дължината на брега е 3230 km, която е най-голямата в Африка. . -
Судан
Името на страната идва от арабското Билад-ал-Судан, букв. Земя на черните. В настоящето Судан е една от най-нестабилните държави в света, главно поради военната диктатура в страната и все още незавършилата война в Дарфур. В Судан дълги години се води гражданска война, главно поради политически и икономически неравенства. Повечето хора в севера (където е и Хартум) са арабски мюсюлмани, а в южната част преобладават африканците-неараби, които изповядват традиционни африкански религии и християнство. -
Танзания
Името на държавата е образувано от първите срички от названията на съставилите я бивши държави Танганайка (с едноименното езеро на територията ѝ) и Занзибар (близоразположен архипелаг в Индийския океан). Двете са британски колонии до 1964 г., когато се обединяват под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Обединена република Танзания. -
Уганда
Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда. -
Южен Судан
Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с Централноафриканската република. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е английският, населението е предимно християнско и анимистично. -
Бангладеш
-
Бахрейн
Смята се, че Бахрейн е на място на древната земя на цивилизацията на дилмундите. Бахрейн бил създаден под ръководството на успелите персийски империи: Партите и Сасанидите. Бахрейн е една от първите области, които приемат исляма през 628 сл. Хр. След успешен период на арабско управление, страната е окупирана от португалците през 1521 г. Те са прогонени през 1602 г. от шах Абас I от Сефевидската династия. През 1783 г. племето бани утба завзема Бахрейн от персите и управлението се поема от кралското семейство Ал Халифа, с Ахмед Ал Фатех като първи хаким (съдия) на Бахрейн. В края на 1800 г., след поредица успешни договори с британците, Бахрейн става протекторат на Обединеното кралство. След оттеглянето на британците от региона в края на 1960 г., Бахрейн обявява независимостта си през 1971 г. Бахрейн е обявен за царство през 2002 г. От началото на 2011 г. страната преживява многобройни протести и безредици, вдъхновени от Арабската пролет, особено сред преобладаващата част от населението – шиитите. -
Британска индоокеанска територия
Най-големият и най-южен остров Диего Гарсия е с площ от 44 км2 и помещава съвместна британско-американска военна база. След прогонването на местното население през 60-те и 70-те години на 20 в., единствените обитатели на острова са британски и американски военни и свързаните с тях изпълнители, чийто общ брой възлиза на 2500 (данни за 2012 година). Достъпът до островите на случайни туристи, журналисти и предишните им обитатели е забранен. -
Бруней
Начело на Брунейската империя, султан Болкиа (управлявал през 1485 – 1528 г.) е имал контрол върху повечето региони на Борнео, включително съвременния Саравак и Сабах, както и архипелага Сулу от североизточния край на Борнео, Селудонг (съвременна Манила) и островите от северозападния край на Борнео. Морската държава е посетена от експедицията на Магелан през 1521 г. и се бори срещу Испания през 1578 г. в Испано-брунейската война. -
Виетнам
Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол. -
Израел
Израел е демократична парламентарна република. Тя е единствената еврейска държава в света. -
Индия
Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост. -
Индонезия
Архипелагът е развивал търговия с Индия и Китай още от първите векове сл. Хр., когато започват да проникват и културни влияния от тези две страни, като впоследствие се развиват будистки и индуистки царства. По време на Великите географски открития мюсюлмани и европейци-християни влизат в конфликт за ресурсите на индонезийските острови, най-вече подправки, чай и каучук. От 1800 до 1945 г. Индонезия е колония на Нидерландия, а 4 години след края на Втората световна война официално става независима страна. От 1945 г. на власт е Сукарно, чието слабо управление продължава до 1967 г., когато е свален от власт и управлението поема Сухарто. Той управлява страната с желязна ръка до 1998 г., когато се извършват демократични промени. -
Йордания
Йордания е модерна държава, йорданското общество е предимно урбанизирано. Кралството е класифицирано като развиващ се пазар със свободна пазарна икономика в книгата с факти за света на ЦРУ (CIA World Factbook). Страната има най-много свободни търговски споразумения, в сравнение с другите страни от региона. Режимът в страната е прозападен и поддържа близки взаимоотношения с Обединеното кралство и САЩ. Йордания става основен съюзник на НАТО през 1996 г. и е другата страна в региона, освен Египет, която поддържа дипломатически взаимоотношения с Израел. Йордания е учредителен член на Арабската лига, СТО, МВФ, Международния наказателен съд, ООН и др. -
Кокосови острови
Островите са разположени в Индийския океан, на 2768 км северозападно от Австралия. Групирани са в 2 атола (Южен и Северен Килинг), общо от 28 коралови острова, като само три от тях са населени. Обща им площ е 14,2 км2. Брегова линия – 52 км. -
Кувейт
Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК, притежавайки шестия по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г. държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса. -
Кхмерска република
Тя е унитарна, президентска държава. Възниква след държавен преврат по време на гражданската война в Камбоджа. -
Лаос
След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4736 km² водна площ. -
Ливан
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес. -
Малайзия
Има площ 329 750 km2 и население 23 953 136 души (юли 2005). -
Малдиви
Малдивите имат най-ниската надморска височина от всички страни в света. Най-високата точка е 2,3 метра над морското равнище, а средната височина е 1,5 м. Общата площ е 298 км². Столицата Мале се намира на най-големия атол. Малдивите нямат нито една река или голямо езеро и се чувства недостигът на питейна вода. Температурата на въздуха целогодишно е от 24 °C до 33 °C. -
Непал
Релефът на Непал е разнообразен за малката държава, като в южната част се намира влажната Тераи, а на север се издигат Хималаите. Осем от десетте най-високи върха в света се намират на територията на Непал. Столица и най-голям град в Непал е Катманду. Произходът на топонима Непал не е установен със сигурност, но според най-разпространената теория той идва от думите „не“ (свещен) и „пал“ (пещера). -
Обединени арабски емирства
Тя включва 7 емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава. -
Оман
Столицата на страната е Маскат. -
Пакистан
Страната граничи с Индия – на изток, Китай – на североизток и Афганистан и Иран – на запад. Тънкият и дълъг Вахански коридор отделя страната от Таджикистан. На юг страната има морска ивица, дълга 1046 km и граничи с Арабско море и Оманския залив. От стратегическа точка страната се намира между важните региони на Южна Азия, Централна Азия и Близкия изток. -
Рождество
Средната годишна температура е 27 °С. Релефът е платовиден, със средна височина 300 m. -
Сингапур
Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвски град“. При заселването през 7. – 8. век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвски град“. Причина за това била появата на морско чудовище, наподобяващо лъв. „Мерлион“ – знакът на града – води от там своето начало. -
Сирия
Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г. -
Тайланд
Тайландският народ произхожда от разположената между Тибет, Виетнам и Бирма област Юннан (сега - в Китай). Съществуват различни мнения за произхода на Тайланд. По-рано се е смятало, че народността е възникнала преди 4500 години от северозападен Съчуан в Китай и впоследствие се е придвижила към сегашното месторазположение на страната. -
Филипини
Столицата на Филипините е Манила. В метрополиса на Манила живеят над 11 милиона души, което го прави един от 20-те най-големи метрополиса в света. Страната е президентска република, получила независимост от САЩ през 1946 г. -
Хонконг
Населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски. Регионален език е кантонският. -
Шри Ланка
Островът е дом на много култури, езици и етноси. По-голямата част от населението е представена от синхали, но голямото тамилско малцинство също играе влиятелна роля в историята на острова. -
Южна Корея
На север граничи с Корейската народнодемократична република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска. -
Гибралтар
Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан. -
Гърция
На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт. -
Дания
* ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия -
Джърси
Джърси е остров с размери 118,2 km2. Той се намира в Ла Манш, на около 22 km от континенталната суша Нормандия във Франция и на около 161 km южно от Великобритания. Той е най-големият и най-южен остров от тези в Ла Манш. -
Ирландия
Островът е третият по големина в Европа и двадесетият в света. Общата площ на острова е 84 421 km², от които на Република Ирландия принадлежат 70 273 km². -
Исландия
Исландия е страна с пазарна икономика, с относително ниски данъци в сравнение с другите страни членки на ОИСР. Тя поддържа т. нар. Скандинавска социална система, която предоставя универсално здравеопазване и висше образование за своите граждани. Исландия се нарежда високо в икономическата, политическата и социалната стабилност и равенство. През 2013 година тя бе класирана като 13-а най-развита страна в света от Индекс на човешкото развитие на ООН. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия. -
Малта
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава. -
Ман
Островът-държава има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част от Обединеното кралство нито е бил част от Европейския съюз, в годините, в които Обединеното кралството е член. На флага на острова е изобразен символът трискелион. -
Монако
Княжеството е разположено на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km². -
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Държавата се състои от четири историко-географски и етнически области, наричани съставни страни: Англия, Уелс, Шотландия – всички на остров Великобритания, и Северна Ирландия – на остров Ирландия. Понякога държавата е наричана с ограниченото по обхват Англия. В българския и други езици името Великобритания може да се използва както за острова, така и като по-кратка форма за Обединеното кралство. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната римска провинция Британия. -
Република Кипър
Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, Древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища. -
Американски Вирджински острови
Американските Вирджински острови се състоят от три основни острова Санта Крус, Сейнт Томас и Сейнт Джон, както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 346,36 km². Столица и най-голям град е Шарлот Амали. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво. -
Ангила
Името Ангила е англицизирана или латинирана форма на по-ранна испанска дума anguila, която означава „змиорка“ по отношение на формата на острова. Смята се, че островът е получил името си от Христофор Колумб. По подобни причини, островът също е бил известен като Snake („Змия“). -
Антигуа и Барбуда
Тя е част от Наветрените острови, които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг, Монсерат на югозапад, Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy), Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс. -
Аруба
Аруба е остров в Карибско море, разположен край северното крайбрежие на Венецуела. Той е в състава на Подветрените о-ви, които са част от островната група Малки Антили. -
Барбадос
Обитаван от индианци кариби от 13 век и преди това от други американски индианци, Барбадос е посетен от испански мореплаватели в края на 15 век и обявен за владение на испанската корона. Островът се появява за първи път в испанска карта през 1511 г. Португалците посещават острова през 1536 г., но не успяват да установят свое влияние и присъствие, като единственият им принос е въвеждането на диви свине за добро снабдяване с месо. Английски кораб пристига на Барбадос през 1625 г. и англичаните завладяват острова в името на крал Джеймс I. През 1627 г. първите постоянни заселници пристигат от Англия и той става английска и по-късно британска колония. Като богата захарна колония, тя се превръща в английски център на африканската търговия с роби, докато тази търговия не е обявена за незаконна през 1807 г., с окончателно освобождаване на робите в Барбадос през 1833 г. -
Бахамски острови
-
Белиз
* ХV век – територията влиза в състава на империята на маите; -
Бермудски острови
Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици). -
Британски Вирджински острови
* 15 ноември 1493 г. – островите са открити от експедиция на Христофор Колумб; -
Гренада
Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година. -
Гренландия
През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика, отбраната, финансовата политика и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 11 300 щатски долара на гренландец. -
Доминика
Доминика е наричана „Островът природа на Карибите“, тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове, като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Важни за икономиката на страната са туризмът и земеделието. -
Кайманови острови
Общата площ на Каймановите о-ви е 262 km², като 197 от тях се падат на Голям Кайман. Освен че е най-голям и най-модерен, този остров е и най-атрактивен с удивителните си флора и фауна. Сребърните палми, папагалите, костенурките, палмовите орхидеи (забранени за изнасяне от страната като природен уникат) са станали истинска емблема на Голям Кайман. -
Канада
Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент. -
Коста Рика
Тя има население от около 5 милиона с площ от 51 060 квадратни километра (19 714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район. -
Монсерат
По конституцията от 1960 г. Монсерат се управлява от губернатор, назначаван от кралицата на Великобритания. Губернаторът е председател на Изпълнителния съвет (органа на изпълнителната власт). -
Никарагуа
Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика нахуатъл и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“. -
Панама
Панамският провлак се формира преди около 3 млн. години, когато Северна и Южна Америка се свързват окончателно и животински и растителни видове от двата континента започват движение на юг и север. -
Сейнт Винсент и Гренадини
Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг. Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27°С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове. -
Сейнт Китс и Невис
Общата брегова линия на островите е 138 km. Те имат планински релеф с вулканичен произход, най-високият връх е Монт Мизери – 1156 m. -
Сейнт Лусия
Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори. -
Синт Мартен
Площта на територията е около 34 квадратни километра. Островът е туристически център, известен с красивата си природа. Северната част на острова принадлежи на Франция. Това е единственото място, където Франция и Нидерландия имат обща сухоземна граница. Граничи с френския Сен-Мартен (дължина на границата 10,5 km), на изток има морска граница със Сен Бартелми с площ 34 km². -
Съединени американски щати
Официално САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море (виж Островни територии на САЩ). Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни. -
Тринидад и Тобаго
Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република. -
Търкс и Кайкос
Островите Търкс и Кайкос са разположени в западната част на Атлантическия океан, в югоизточната част на Бахамските острови, на 144 km северно от остров Еспаньола. Общата им площ е 497 km² и включва 30 острова, от които само на 8 има постоянно население. Дължината на бреговата им линия е 370 km. Територията включва 2 групи острови: Кайкос (460 km²) и Търкс (37 km²). Към първата група се отнасят островите: Мидъл Кайкос (144 km²), Северен Кайкос (116 km²), Провидансиал (98 km²), Източен Кайкос (91 km²), Южен Кайкос (21 km²), а към втората – островите Гранд Терк (18 km²), на който е разположен административния център на територията град Кокбърн Таун и Солт Кей (7 km²). Максималната им височина е 49 m. Климатът е тропичен, пасатен. -
Австралия
Най-малко 40 хил. години преди откриването от европейците в края на XVIII век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци, които принадлежали към повече от 250 езикови групи. Континентът е открит от нидерландски изследователи през 1606 г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на Великобритания. Първоначално на 7 февруари 1788 г. е основана колонията Нов Южен Уелс, заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се колонии. -
Американска Самоа
Има площ от 197 km². Разположена е в южната част на океана, източно от независимата държава Самоа (Западна Самоа), на 5 острова и атол. -
Гуам
Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителните запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци. -
Източен Тимор
Наименованието на страната произлиза от думата „тимур“, означаваща „изток“ на индонезийски и малайски. „Леще“ означава „изток“ на португалски. -
Кирибати
Името на държавата се произнася като Кириба̀ с на местния кирибатски език, тъй като на кирибатски език буквосъчетаниетосе произнася като [s]. Това произношение е официално възприето и в английски и други по-големи езици. Не е ясно дали на български език това произношение също е официално възприето. -
Кук
Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат. -
Малки далечни острови на САЩ
Състав: -
Маршалови острови
Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост. -
Микронезия
Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km2, държавата заема около 2 600 000 km2 от площта на Тихия океан. -
Науру
По население е една от най-малките държави в света, а по площ е най-малката неевропейска държава. Науру е уникална в качеството си на може би единствената държава без официално обявена столица, а само фактическа – Ярен. Една от най-богатите държави в близкото минало – на първо място по БВП на човек от населението през 1977. -
Ниуе
Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление. -
Нова Зеландия
С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи, избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“. На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“. -
Норфолк
Островът е открит на 10 октомври 1774 г. от Джеймс Кук. От 1788 до 1855 г. Норфолк представлява затвор-каторга за опасни престъпници. От 1844 г. е в състава на британската колония Тасмания. След закриването на каторгата, през 1856 г. започва заселването на острова с европолинезийски метиси, преселници от остров Питкерн. През 1913 г. е обявен за владение на Австралия. -
Палау
През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране. -
Папуа Нова Гвинея
Първите европейци, посетили Папуа Нова Гвинея, са португалци – през 16 век, а в края на 19 век на острова се появяват немски заселници. -
Северни Мариански острови
Островите са открити през март 1521 г. от Фернандо Магелан. От 1565 г. стават колония на Испания. През 1568 г. на островите пристигат първите мисионери-йезуити. След поражението на Испания в испано-американската война през 1899 г. Северните Мариански острови са продадени на Германия. По време на Първата световна война през 1914 г. са окупирани от Япония. След края на войната, през 1947 г., са включени в администрираната от САЩ Подопечна територия на Тихоокеанските острови. От 1975 г. островите стават свободно присъединила се територия към САЩ. -
Соломонови острови
Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател – Алаваро де Менданя и Нейра през февруари 1568 г. През 1768 г. северната част на островите е открита от френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, а през 1860 първите европейци се заселват на островите. През 1885 г. Германия ги завладява, а през 1893 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. През 2000 г. на остров Малаита се водят сражения с местните сепаратисти. Проблемите, пред които Соломоновите острови са изправени днес, са корупцията, поземлените отношения, правителствения дефицит, обезлесяването и контролирането на маларията -
Токелау
Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия. -
Тонга
Около 2000 г. пр. Хр. островите са заселени от полинезийци. През X в. сл. Хр. се образува наследствена монархия (кралство). -
Тувалу
Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи. -
Фиджи
Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна Азия много преди европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около фиджийските градове доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр.н.е. Въпросът за тихоокеанската миграция все още не е изяснен. Холандският пътешественик Абел Тасман открива Фиджи през 1643, докато търси Южния континент. През 1774 Джеймс Кук ги изследва, а през 1835 се заселват първите английски мисионери. Островите стават Британска колония през 1874, през 1966 е приета конституция, разширяваща правата на коренното население, а на 10 октомври 1970 е провъзгласена независима република Фиджи. Същата година страната е приета за членка на ООН. В последните години съществува напрежение между фиджийците, които са собственици на земята, и множеството индийски преселници, които я арендуват. -
Аржентина
Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският. -
Гвиана
Наричана е на български също и Гаяна (от произношението „Гая̀на“ на английски – официалния им език) за разграничаване от другите понятия Гвиана – географската област Гвиана и нейните други части: бившата Нидерландска Гвиана (сега Република Суринам), Френска Гвиана, бившата Испанска Гвиана (сега регион Гвиана във Венецуела), бившата Бразилска Гвиана (сега щат Амапа на Бразилия). -
Суринам
Индианците суринени (от които страната получава името си) са най-ранното известно население на района. Към 16 век обаче суринените са изтласкани от други южноамерикански индианци, а именно араваките и карибите. На 12 октомври 1492 г. Христофор Колумб открива Новия свят. През 1499 г. Америго Веспучи открива северния бряг на Южна Америка и Испания проучва Суринам през 1593 г. През 17 век има няколко опита на нидерландците и англичаните да колонизират Суринам, като накрая нидерландците успяват да постигнат стабилен контрол. Нидерландия използва труда на роби предимно от африкански произход. Поради лошото отношение много от робите бягат в джунглата. Тези избягали роби, наричани още „джуки“ (Djukas) или „бакабуси ненгре“ (Bakabusi Nengre), често се връщали и нападали плантациите. Робският труд е отменен едва през 1863 г., с което Нидерландия става една от последните страни, които го премахват (управляваните от Испания Куба и Пуерто Рико имат роби съответно до 1880 и 1873 г.). Робите обаче са освободени чак през 1873 г. След отмяната на робството на плантациите са доведени наемни работници от Нидерландска Индия (съвременна Индонезия). -
Фолкландски острови
Островите са обект на вековен спор между Аржентина и Великобритания, който довежда до военен конфликт между двете държави през 1982 г., наречен Фолкландска война. Войната е спечелена от Великобритания и островите остават нейно отвъдморско владение, но Аржентина не се отказва официално от претенциите си.