Език - Суахили

Суахили (самоназвание: Kiswahili) е аглутинативен език от групата банту, който е майчин за около 800 хил. до 5 млн. души в Танзания, Кения и други, и втори език за 50 до 70 млн. души. Суахили е лингва франка в Източна Африка и съседните региони. Това го нарежда сред един от най-широко разпространените езици в Африка и на девето място в света по брой на хората, които го говорят. През 2004 се превръща в официален работен език за Африканския съюз и това същевремено го прави единствен работен африкански език в международната организация. Лексиката му е значително повлияна от арабския език, включително и неговата писменост. Първоначално е изписван на арабска азбука, но по-късно благодарение на колонизаторите езикът започва да се изписва на латиница.

Kiswahili (кисуахили) е думата на езика суахили, коато се използва за означаване на езика. Често думата се използва и на английския език. Думата Kiswahili идва от думата sawāḥil (سواحل), която е с произход от арабската sāḥil (ساحل) и означава „граничен“ или „крайбрежен“. Когато се използва като прилагателно означава „крайбрежни обитатели“. Представката ki- означава „крайбрежен език“.

Думата Сахел, която днес се употребява за широка зона между Сахара и Суданската савана е адаптирана от арабската sāḥil.

Руанда

Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.

Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4 507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.

Уганда

Малко се знае за историята по угандийските земи преди пристигането на първите неафриканци, въпреки че е известно, че хора живеят тук от 1 хилядолетие пр.н.е. Когато арабите и европейците пристигат през 19 век, те попадат на много царства в района, които може би са създадени през 16 век. Най-голямото и най-важното от тези царства е все още съществуващото царство Буганда.

Уганда става протекторат на Обединеното кралство през 1894 г. Получава независимост през 1962 г.

Кения

На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища (от народността банту). От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 г. в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република с президент Дж. Кениата. През 1978 президент става Д. А. Мой (преизбран през 1992, 1998), който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки, като преизбирането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на Организацията за африканско единство (1964), на ООН (1963). На 9 април 2013 г.президент на страната става Ухуру Кениата – четвърти син на създателя на република Кения Джомо Кениата.