Език - Узбекски език

Език  >  Узбекски език

Узбекски език

Узбекският език (самоназвание: Oʻzbek tili, Ўзбек тили) принадлежи към тюркското езиково семейство.

Той е официален език на Узбекистан и е роден език за узбеките – преобладаващата част от населението му (около 30 млн. души), но е разпространен и в съседните на Узбекистан държави, където живеят етнически узбеки: Таджикистан (около 1,2 млн. души), Киргизия (около 1 млн. души), Казахстан, Афганистан, Туркменистан и Китай. От граматическа и лексикална гледна точка е най-близък до уйгурския език.

Узбекският език е разпространен на територията на древните средноазиатски държави Бактрия, Согдиана и Хорезъм. Тюркоезични племена се заселват в долините на реките Амударя, Сърдаря и Зеравшан около през 7 – 8 век, като изместват или асимилират по-старото ираноезично население. В периода 9 – 12 век тези области се управляват от династията на Караханидите, чиито елит е тюркоезичен. По време на управлението на Чагатай хан, Тимур и неговите наследници (Тимуридите) има разцвет на литературата, която се създава въз основа на местните тюркски народни говори (затова литературната норма от тази епоха се нарича в тюркологията с общото название чагатайски език). Връх в развитието на тази литературна традиция е творчеството на поета Алишер Навои (15 – 16 век). Съвременният узбекски език е далечен наследник на чагатайския език, приел голям брой персийски и арабски заемки.

Наименованието узбекски в съвременния смисъл се появява след създаването на СССР и заменя по-старите етнически самоназвания на местното население. Преди 1921 като узбекски е означаван говорът на наследниците на преселилото се през 16 век в района на Самарканд и Бухара къпчакско население, който е е бил близък до казахския език. Говорът на по-старото население (сарти) във Ферганската долина, Ташкент и някои части на Самаркандска област е бил от карлукски тип и и се характеризира с по-силно персо-арабско влияние. В Хива се е употребявал огузки говор със силен персийски примес. След 1921 г. самоопределението сарти се премахва от съветската власт, която обявява уседналото тюркоезично население на Тюркестан за узбеки. Книжовният узбекски език, се създава въз основа на сартските говори от Ферганската долина, за които е характерна липсата на типичната за тюркските езици вокална хармония (синхармонизъм). Във фонетиката, граматиката и речниковия състав се забелязва особено силно влияние на персийския език. Голяма част от арабизмите в узбекския език са заети чрез персийския. По времето, когато Узбекистан влизаше в състава на СССР, узбекският език бива подложен на силно руско влияние. След обявяването на независимостта на Узбекистан има стремеж към изчистване на езика, преди всичко от руските заемки. Афганският диалект се различава от класическия узбекски най-вече по отсъствието на руско влияние и по-голямо влияние на персийския и някои афгански езици. Хорезмийският диалект е по-близък като фонетика и речник до туркменския език. В диалектите на Бухара и Самарканд са навлезли многобройни таджикски заемки.

Страна

Афганистан

Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр. Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр. Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха. Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.

Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г. В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя. След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини. През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам. През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.

Туркменистан

Туркмениста́н (Türkmenistan) е държава в Централна Азия.

Граничи с Афганистан и Иран на юг, Казахстан на север, Узбекистан на североизток, а на запад с Каспийско море. Общата площ на страната е 491 120 km 2, от които 467 055 km 2 суша и 24 065 km 2 вода. Почти 80% от територията на страната е заета от пустинята Каракум. Столицата на Туркменистан е Ашхабад.

Узбекистан

Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Средна Азия, която се намира между Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан и Туркменистан. Столицата ѝ е Ташкент.

До разпадането на СССР през 1991 г. страната е съветска република като Узбекска ССР. От 1 септември 1991 е независима държава. Без излаз на море, Узбекистан е вторият износител на памук в света по обем. Основни производства са злато и природен газ.

Киргизстан

В исторически план киргизите са разпокъсан тюркски народ, състоящ се от различни племена. След 6 век те изграждат свое ханство, а през 12–13 век на територията на днешен Киргизстан съществува държавата Кара Китай, която е унищожена от монголците през 1218 г. Векове наред киргизите се възползват от минаващия през територията им Път на коприната, но продължават да водят номадски начин на живот. Монголските нашествия над земите им продължават до 17 век; през 18 и 19 век влияние оказват Китайската империя и Кокандското ханство, а Руската империя окончателно присъединява киргизките земи през 1876 г. През 1936 г. е образувана Киргизката ССР в състава на Съветския съюз, която става независима страна след разпада на Съюза през 1991 г.

След 2000 г. страната претърпява две революции, свалили авторитарни ръководители от власт. Днес Киргизстан е парламентарна република и е член на ОНД, Тюркския съвет и Шанхайската организация за сътрудничество.

Език

Uzbek language (English)  Lingua uzbeca (Italiano)  Oezbeeks (Nederlands)  Ouzbek (Français)  Usbekische Sprache (Deutsch)  Língua usbeque (Português)  Узбекский язык (Русский)  Idioma uzbeko (Español)  Język uzbecki (Polski)  乌孜别克语 (中文)  Uzbekiska (Svenska)  Limba uzbecă (Română)  ウズベク語 (日本語)  Узбецька мова (Українська)  Узбекски език (Български)  우즈베크어 (한국어)  Uzbekin kieli (Suomi)  Bahasa Uzbek (Bahasa Indonesia)  Uzbekų kalba (Lietuvių)  Usbekisk (Dansk)  Uzbečtina (Česky)  Özbekçe (Türkçe)  Узбечки језик (Српски / Srpski)  Usbeki keel (Eesti)  Uzbečtina (Slovenčina)  Üzbég nyelv (Magyar)  Uzbečki jezik (Hrvatski)  ภาษาอุซเบก (ไทย)  Uzbeku valoda (Latviešu)  Ουζμπεκική γλώσσα (Ελληνικά)  Tiếng Uzbek (Tiếng Việt) 
 mapnall@gmail.com