Език - Португалски език

Португалският език (português или língua portuguesa, ) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор. По традиция от колониалната епоха португалски се говори и в Макао в Китай, Гоа, Даман и Диу в Индия и Малака в Малайзия.

Португалският е част от иберороманската езикова група и се развива в средновековното кралство Галисия от няколко диалекта на простонародния латински. С 240 милиона души говорещи португалски, 210-215 милиона от които като роден език, това е седмият по разпространение език в света и третият сред европейските езици. Португалският е също вторият по разпространение романски език след испанския, най-разпространеният език в Южна Америка и един от официалните езици на Европейския съюз и Меркосур.

С установяването си на Пиренейския полуостров в края на III век пр.н.е. римляните пренасят на полуострова латинския език, от който произлизат романските езици в региона, включително португалския. Латинският е разпространен от римските войници, заселници и търговци, които изграждат мрежа от градове по целия регион.

След разпадането на Римската империя през V век полуостровът е завладян от свевите и вестготите, които до голяма степен възприемат римската култура и простонародния латински език в местните му диалекти. През VIII век маврите завладяват по-голямата част от Пиренейския полуостров и арабският става официален език, но голяма част от населението продължава да говори романски диалекти, обикновено наричани мосарабски език. В запазилите независимостта си християнски държави в северната част на полуострова арабският език има по-слабо влияние, най-вече в областта на лексиката.

Португалският език произлиза от средновековните романски диалекти, говорени в най-западната част на контролираните от християните области на Пиренейския полуостров. Най-ранните запазени текстове, за които се смята, че принадлежат към тази група диалекти, са административни документи от IX век, които все още съдържат множество латински фрази. Най-ранният етап от развитието на езика, до отделянето на Португалия от Галисия през XII век, се нарича протопортугалски език.

През следващия етап, продължил от XII век до началото на XVI век, езикът е известен като старопортугалски или галисийско-португалски. Този етап обикновено се разделя на два подетапа. До XIV век старопортугалският постепенно навлиза в широка употреба. За известен период това е предпочитания език на лирическата поезия в цялата християнска част на Пиренейския полуостров, подобно на окситанския, който по това време е езикът на трубадурската поезия във Франция. През 1139 година Португалия става независимо кралство, през 1290 година е основан първият португалски университет (първоначално в Лисабон, по-късно преместен в Коимбра), а португалският, наричан просто „обикновеният език“, става официален в държавата.

През XIV век започва периодът на португалските мореплавателни експедиции и колониално разширение. Португалският език е пренесен в отдалечени части на Азия, Африка и Америка и днес в Европа живеят съвсем малка част от лузофоните. През XVI век португалският се превръща в лингва франка за европейската търговия в Азия и Африка, като се използва не само от португалската колониална администрация и в търговията, но и за общуване между местните власти и европейци от всички националности.

Разпространението на езика е подпомогнато от смесените бракове между португалци и местни жители, както и от католическите мисионери. Мисионерската дейност довежда до възникването в Азия на креолски езици, като кристан, който остава широко използван в Азия до XIX век. Някои християнски общности в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Индонезия продължават да използват португалския език дълго след като вече не са под португалско управление и нямат преки контакти с Португалия.

Краят на старопортугалския период бележи публикуването на „Cancioneiro Geral“ на поета Гарсия ди Ризенди през 1516 година, която поставя началото на съвременния португалски. Ранният етап от неговото развитие се характеризира с включването в езика на голям брой заемки от класическия латински и старогръцкия.

Ангола

Името Ангола произлиза от португалското произношение на думата N'gola на езика банту, която е титла на местните владетели от времето на Куинбундското кралство през 16 век. Този период е известен като Ера до Менос Гранде.

Сао Томе и Принсипи

Демократична република Сао Томе и Принсипи (República Democrática de São Tomé e Príncipe) е малка островна държава в Гвинейския залив на запад от бреговете на Централна Африка. Страната има площ от около 1001 кв. км. (остров Сао Томе 836, остров Принсипи – 128, други – 37 кв. км) и население от 187 хил. души, което я прави най-малката напълно суверенна държава (т.е. отвъд опеката на британската корона или друг подобен съюз). Двата острова се намират на 140 километра един от друг.

Сао Томе и Принсипи е наречена на апостол Тома от португалските изследователи, които откриват островите на деня на апостола през 1471 година. Столица на държавата е град Сао Томе с население от 53 300 души. Градът притежава международно летище, пристанище и няколко предприятия от леката промишленост, в които се произвеждат строителни материали, сапуни и напитки.

Мозамбик

Мозамбик, официално Република Мозамбик, е страна в югоизточна Африка, която граничи с Индийския океан на изток, с Танзания на север, с Малави и Замбия на северозапад, Зимбабве на запад и с Суазиленд и РЮА на юг. Страната е с площ 801 590 кв. км и е на 25-то място по големина на територията сред другите държави. Площта на Мозамбик е приблизително колкото тази на Турция.

Днешните мозамбикански земи са били открити от Вашку да Гама през 1498 и станали португалска колония през 1505. Мозамбик е член на общност на португалоезичните държави и на общността на нациите.

Кабо Верде

Република Кабо Верде (República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан на запад от бреговете на Африка с площ 4033 km² и население от 539 560 души.

Кабо Верде обхваща 10 големи острова с вулканичен произход и 5 малки, разположени на около 500 km западно от африканския бряг. Архипелагът е разделен на 2 района: Барлавенту острови (на север) с главен град Минделу и Сотавенту острови (на юг) с главен град Прая. Те имат предимно планински релеф с многобройни вулканични конуси, кратери и калдери, и стръмни и скалисти брегове. На остров Фогу се намира действащият вулкан Пику ду Фогу. На същия остров е и най-високата точка – 2829 m.

Гвинея-Бисау

Република Гвинея-Бисау е държава в Западна Африка и една от най-малките на африканския континент. Граничи със Сенегал на север, Гвинея на юг и изток и с Атлантическия океан на запад. Тя е една от най-малките и бедни страни в континентална Африка. Гвинея-Бисау е бивша колония на Португалия като получава независимостта си през 1974 г. след свалянето на авторитарния режим в метрополията.

Гвинея-Бисау има силно разчленена брегова линия – широки речни естуари и разпръснати над 60 малки острова. С изключение на остров Болама, останалите са в състава на крайбрежния архипелаг Бижагош, който е защитена зона със статут на резерват. Крайбрежието е силно заблатено, покрито с мангрова растителност, а вътрешността е заета от ниско плато, силно разчленено от главните реки – Кашеу, Жеба и Корубал. На изток се простират северните разклонения на планината Фута Джалон. В източната част на страната са разположени и саванни местности. Най-високата точка е безименно възвишение, което се извисява на 300 м над морското равнище в североизточния ъгъл на Гвинея-Бисау.

Макао

Макао (澳門, на пинин Àomén, Аомън; Macau) е град в южната част на Китай. От 1999 г. Макао е район с особен статут в рамките на КНР. Намира се на едноимения полуостров и два острова — Тайпа и Колоан, свързани с мостове, дълги между 2,5 и 4,5 км.

Към 2016 г. населението на Макао възлиза на 650 900 души. Преобладаващите религии са католицизмът и будизмът. Най-често употребяваните езици са китайски, португалски, английски, филипински и тай. Съществува и местен език, известен под названието „патуа“, който е креолски език и се говори от около 2% от населението.

Португалия

Португалия (República Portuguesa, Португалска република) е държава в най-южната част на Западна Европа, разположена е на Пиренейския полуостров и в Атлантическия океан (Мадейра, Азорските и Селваженски острови). Граничи с Испания на север и изток. Португалия предявява претенции към администрираната от Испания Оливенса като част от националната територия на страната. Португалия е член на Европейския съюз от 1986 г., на НАТО от 1949 г. и на ООН от 1955 г.

Името на държавата произлиза от град Порту на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив“). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale.

Гибралтар

Гибралтар (Gibraltar – Джибролтар) е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 км 2.

Джърси

Джърси (Bailiwick of Jersey; Bailliage de Jersey) е остров в протока Ла Манш и коронно владение на Великобритания, част от така наречените Нормандски острови. Има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз.

Бермудски острови

Бермуда (Bermuda, в разговорен български – популярно като Бермудите) е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 km от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда, на името на най-големия от островите. Столицата ѝ е Хамилтън.

Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).

Източен Тимор

Бразилия

Федеративна република Бразилия (República Federativa do Brasil) е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.