Език - Китайски език

Език  >  Китайски език

Китайски език

Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група хан. Той е един от езиците, формиращи Сино-тибетското езиково семейство. Различните варианти (още известни като диалекти) на китайския са роден език за около една шеста от населението на света, тоест повече от един милиард души.

В лингвистичен аспект въпросът дали разновидностите на китайския са "езици" или "диалекти" е спорен. Като езиково семейство китайският език включва близо 1,2 милиарда души; само китайския мандарин включва около 851 милиона местни говорещи, с което превъзхожда числено който и да било друг език в света.

Говоримият китайски език се отличава с високо ниво на вътрешно разнообразие, макар че всички говорими разновидности са тонални и аналитични. Основните регионални езикови групи са на брой между шест и дванадесет (в зависимост от схемата на класификация), от които най-многочислена (до този момент) е групата мандарин (885 милиона), следвана от групата ву (90 милиона), мин (70 милиона) и кантонски (70 милиона). Разликата между повечето от тези групи е по-голяма, отколкото дори между отделните европейски езици, въпреки че някои като диалектите сианг и югозападен мандарин, имат общи изрази и до някаква степен са взаимно разбираеми.

Китайският е класифициран като макроезик с тринадесет под-езика в ISO 639-3, въпреки че въпросът как трябва да се определят китайските езикови разновидности — като много "езици" или като "диалекти" на един единствен език — все още не е напълно уточнен.

Общоприетата форма на говоримия китайски е стандартният мандарин "普通话/普通話 (пинин: pǔtōnghùa); 国语/國語 (пинин: gúoyǔ)", чиято основа е диалекта бейдзин (Пекин). Стандартният мандарин е официален език в Китайската Народна Република (КНР), Тайван, както и един от четирите официални езика на Сингапур.

Периодизацията на развитието на китайския не е утвърдена и е предмет на академични спорове. Една от първите системи е разработена от шведския езиковед Бернхард Карлгрен в началото на 20 век и до наши дни оказва силно влияние върху периодизациите.

Старокитайският език, понякога наричан и архаичен китайски, е езикът от времето на ранната и средната династия Джоу (1122-256 година пр.н.е.). Запазените текстове от този период включват надписи на бронзови предмети, поезията на „Шъдзин“, историческите записки на „Шудзин“, както и някои откъси от „Идзин“. Фонетичните елементи, налични в повечето китайски символи, дават известна представа за тяхното старокитайско произношение. Полезни в това отношение е и произнасянето на китайските символи, използвани в японския, виетнамския и корейския. За разлика от съвременния китайски, старокитайският допуска известна възможност за словоизменение. Той използва богата звукова система, в която елементи като аспирацията разграничават отделни съгласни фонеми, но вероятно все още не е тонален.

Среднокитайският език е характерен за периода Нанбейчао и времето на династиите Суй, Тан и Сун (6-10 век). Развитието му може да се раздели на ранен период, отразен в речника „Циеюн“ (601), и късен период, отразен в речника „Гуанюн“ (1008). Сведенията за фонологията на среднокитайския са по-надеждни и се основават на различни източници — вариации на съвременните диалекти, речници, чуждоезикови транскрипции, „римувани таблици“, съставяни от древните филолози за обобщаване на фонетичната система. Въпреки това реконструкциите остават несигурни и много учени се отнасят предпазливо към тях.

В продължение на столетия в миналото, до нарастването на европейското влияние през 19 век, китайският език е лингва франка в Източна Азия. До колониалния период официалните документи в Корея и Виетнам се пишат на китайски.

До средата на 20 век повечето китайци на юг говорят само своя местен китайски език. Тъй като Нандзин е столица на ранната династия Мин, местният диалект на мандарин става доминиращ поне до последните години на династията Цин. От средата на 17 век династията Цин започва да създава правоговорни академии, които се стремят да наложат правоговорния стандарт на диалекта на столицата Пекин, но те не оказват особено въздействие върху основната част от населението. Говорещите различни от мандарин езици в Южен Китай също продължават да използват езиците си за всички възможни нужди. Пекинският дворцов мандарин се използва само от висшите чиновници и остава слабо разпространен.

Страна

Република Китай

Република Китай (中華民國), често наричана Тайван по името на едноименния остров, е частично призната държава в Източна Азия. Исторически управлява цял Китай, но след Китайската гражданска война правителството губи континенталната част от комунистите и се премества на Тайван през 1949 г. Оттогава властта ѝ е ограничена до островните групи Тайван, Пенху (Пескадорски острови), Кинмен и Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай често е наричана „Тайван“, а от края на 1970-те години името „Китай“ често се отнася за Китайската Народна Република (КНР). Поради натиск от КНР, в международни организации Република Китай често е наричана „Китайско Тайпе“, по името на столицата ѝ – град Тайпе. Република Китай е една от основателките и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. През 1971 г. мястото ѝ е предадено на Китайската народна република. Към 2018 г. Република Китай е призната от 18 държави членки на ООН, но на практика поддържа отношения с повечето страни по света чрез свои представителства. Днес Тайван е 22-рата най-голяма икономика в света и високотехнологичната ѝ промишленост играе ключова роля в глобалната икономика.


Рождество

Остров Рождество или Коледен остров (Christmas Island) е островна територия на Австралия.

Разположен е в източната част на Индийския океан, на 2623 km северозападно от гр. Пърт (Австралия) и на 360 km южно от остров Ява (Индонезия). Заема площ от 135 km 2 . Бреговата линия е 78 km.

Сингапур

Името Сингапур произхожда от санскрит, съставено е от думите синга, сингха (सिंह siṃha, „лъв“) и пура (पुर pura, „град“), и означава „Лъвски град“. При заселването през 7 – 8 век, тогавашното княжество получава името Темасек („Морски град“), но според легендата то скоро след това било сменено на „Лъвски град“. Причина за това била появата на морско чудовище наподобяващо лъв. „Мерлион“ – знакът на града, води от там своето начало.

Първите известни записки за Сингапур са в китайски текстове, датиращи от 3 век. По това време Сингапур е външната граница на царство Шривиджая, разположено на Суматра. Носейки в самото начало яванското име Темасек, селището се развива до голям търговски град, но не след дълго отново губи значимостта си. Това е и една от причините, поради които, освен няколко археологически открития, почти нищо не е запазено от онова време. Между 16 и 19 век Сингапур е част от Джахорското султанство. По време на малайско–португалските войни е окупиран от португалската войска. Сингапур временно е под контрол на португалците през 16 и на холандците през 17 век, но през по–голямата част от времето е населяван от рибари и служи като убежище за пирати.

Хонконг

Специален административен район Хонконг (, Hong Kong Special Administrative Region), съкратено Хонконг или Сянган, е специален административен район на Китайската народна република (КНР), зависима територия, бивша колония на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море. Включва остров Хонконг, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. Има площ от 1104 km 2, от които 4,6% са водна повърхност.

Населението наброява 7,4 милиона жители. Етническият състав в проценти е: китайци – 93,6%, други – 6,4%. Официалните езици са английски и китайски. Регионален език е кантонският.

Макао

Макао (澳門, на пинин Àomén, Аомън; Macau) е град в южната част на Китай. От 1999 г. Макао е район с особен статут в рамките на КНР. Намира се на едноимения полуостров и два острова — Тайпа и Колоан, свързани с мостове, дълги между 2,5 и 4,5 км.

Към 2016 г. населението на Макао възлиза на 650 900 души. Преобладаващите религии са католицизмът и будизмът. Най-често употребяваните езици са китайски, португалски, английски, филипински и тай. Съществува и местен език, известен под названието „патуа“, който е креолски език и се говори от около 2% от населението.

Малайзия

Малайзия (Malaysia; مليسيا) е държава в югоизточната част на Азия.

Столицата на Малайзия е Куала Лумпур. Страната се състои от 2 части, разделени от Южнокитайско море – Западна Малайзия на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Борнео (Калимантан). Западната част граничи с Тайланд и Сингапур, а източната – с Бруней и Индонезия.

Китайска народна република

Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на СССР под управлението на Сталин.

Започналите през 1970-е години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики, и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

Виетнам

Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (Cộng hoà xã hội chủ nghĩa Việt Nam; произнася се Конг хоа са хои ту ния Виет Нам ), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 85 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-то място по население в света и на 65-то по площ.

Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.

Тринидад и Тобаго

Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago; Trinidad y Tobago; Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго, е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад . Столица е град Порт ъф Спейн.

Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.

Северни Мариански острови

Островите са открити през март 1521 г. от Фернандо Магелан. От 1565 г. стават колония на Испания. През 1568 г. на островите пристигат първите мисионери-йезуити. След поражението на Испания в испано-американската война през 1899 г. Северните Мариански острови са продадени на Германия. По време на Първата световна война през 1914 г. са окупирани от Япония. След края на войната, през 1947 г. преминават под опеката на ООН, управлявани от САЩ. От 1975 г. островите стават свободно присъединила се територия към САЩ.


Палау

Република Палау включва 241 острова, намиращи се в западната част на Каролинските острови. Повечето от островите са необитаеми и само 11 от тях са населени. Има малобройно население, 70% от което живее на остров Бабелтуап и остров Корор. По-голяма част от населението изповядва християнството, а около 1/3 изповядват местната религия модекнгеи.

През 1522 г. испанският мореплавател Гонсало Гомес Еспиноса (участник в околосветската експедиция на Фернандо Магелан) открива остров Сонсорол, с което поставя началото на откриването и на останалите острови в групата. През 1686 г. Испания обявява островите за своя собственост, но дълго време не предприема никакви мерки за тяхното колонизиране.

Език

Chinese language (English)  Lingua cinese (Italiano)  Chinese talen (Nederlands)  Langues chinoises (Français)  Chinesische Sprachen (Deutsch)  Língua chinesa (Português)  Китайский язык (Русский)  Idioma chino (Español)  Język chiński (Polski)  汉语 (中文)  Kinesiska (Svenska)  Limba chineză (Română)  中国語 (日本語)  Китайська мова (Українська)  Китайски език (Български)  중국어 (한국어)  Kiinan kieli (Suomi)  Bahasa Tionghoa (Bahasa Indonesia)  Kinų kalba (Lietuvių)  Kinesisk (Dansk)  Čínština (Česky)  Çince (Türkçe)  Кинески језик (Српски / Srpski)  Hiina keel (Eesti)  Čínština (Slovenčina)  Kínai nyelv (Magyar)  Kineski jezik (Hrvatski)  กลุ่มภาษาจีน (ไทย)  Kitajščina (Slovenščina)  Ķīniešu valoda (Latviešu)  Κινεζική γλώσσα (Ελληνικά)  Tiếng Trung Quốc (Tiếng Việt) 
 mapnall@gmail.com