Български лев

Левът (съкратено: лв. ISO 4217 код: BGN) е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.

Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица „лев“, на следващата година са отсечени и първите монети.

От 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка чрез системата на валутен борд при курс 1000 лева = 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999 г. курсът става 1 лев = 1 германска марка, а след премахването на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1,95583 лева = 1 евро.

През 2013 г. българският лев е определен от Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария за една от петте най-красиви валути в света. Повече от 50 валути биват оценени от експертите, като при класирането са взети предвид естетиката на дизайна, покупателната способност, историческата значимост на хората, чиито портрети се намират на банкнотите, както и продължителността на употребата им. Комисията на Международната финансова банка в Швейцария определя за най-красива валута украинската гривна, следвана от австралийския долар, еврото, българския лев на 4-то място и американския долар на 5-то място.

Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума „лъв“.

Лъвът е национален символ на България. От дълбока древност лъвът олицетворява в българската народна митология сила и власт. Съхранен е в народностната символика през всички превратности на историята. В България изображения на лъв се срещат в различни исторически паметници. Най-старите са върху плочи, намерени в гр. Стара Загора. Те са от IX-X век. А в известния “Чаталарски надпис” на кан Омуртаг, също от IX век, се казва: "Кан ювиги Омуртаг... обитавайки стана Плиска, направи аул на Туча... и постави в този аул четири колони, и върху колоните постави два лъва.” Лъв има и в скалното изображение Мадарския конник. Лъвът присъства в символиката на българските царе – например при Иван Шишман. През Възраждането лъвът отново е най-разпространеният български символ. Паисий Хилендарски пише в своята “История славянобългарска”, че българите имали лъв на царския печат – символ на смелостта и непобедимостта на българските воини, които се биели “като лъвове”. Изображенията на лъва върху почти всички знамена на бунтовниците от Априлското въстание са доказателство, че той продължава да се възприема като национален символ. Дори най-обичаният български национален герой Васил Иванов Кунчев остава в историята като Левски /отново от думата „лъв“/. След възстановяването на българската държава през 1878 година лъвът продължава да бъде български национален символ.

• България

  Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа. Граничи на север с Румъния, на запад – със Сърбия и Северна Македония, на юг – с Гърция, на югоизток – с Турция и на изток – с Черно море. С площ почти 111 000 km² и население около 6 520 000 души (2021) тя е съответно на 11-о и 16-о място в Европейския съюз. София е столицата и най-големият град в страната, следвана от Пловдив, Варна и Бургас.
  
  Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.

  Карта - България