Валута - Тунизийски динар

Динарът (دينار, ISO 4217 код на валута: TND) е валутата на Тунис. Тя е разделена на 1000 милима (ملّيم). Съкращението DT често се използва в Тунис, въпреки че написването на „динар“ след сума също е приемливо.

Динарът е въведен през 1960 г. Той е заменил франка при курс 1000 франка = 1 динар. Обвързва се към щатския долар на 1 динар = 2,38 долара, като този курс се запазва до 1964 г., когато динарът се обезценява на 1 динар = 1,90 долара. Този втори курс се запазва, докато доларът девалвира през 1971 година.

Тунис поддържа ниско ниво на инфлация. Динарът има по-малка инфлация в периода 2000 – 2010 г., отколкото всички валути, използвани от изнасящите петрол Египет и Мароко. Инфлацията е 4,9% през фискалната 2007 – 08 година и 3,5% през 2008 – 09 г.

През 1960 г. са въведени алуминиеви 1, 2 и 5 милима и месингови 10, 20, 50 и 100 милимови монети. 1 и 2 милима са били издадени през 1990 г. и 1983 г., но вече не са законно платежно средство. През 1968 г. ½ динарови монети са въведени, заменени с по-малки, медно-никелови през 1976 г., когато медно-никеловият 1 динар също е бил въведен. Биметалните 5 динара са въведени през 2002 година.

* 5 милима

* 10 милима

* 20 милима

* 50 милима

* 100 милима

* 200 милима

Тунис

Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 – 10 хил. г. пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хил. г. пр.н.е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава.

Градът-държава Картаген се е намирал на мястото на днешен Тунис. Завладян е от Римската империя вследствие пуническите войни. През 534 г. Тунис минава под властта на Византия. През VІІ в. е включен в Арабския халифат, което свързва страната с центровете на ислямската цивилизация. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно включен в Османската империя (1574 г.). Утвърдилата се през 1705 г. династия на бейовете Хюсеиниди създава независима държава. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. От края на 19 в. в Тунис се заражда националноосвободително движение и възникват първите национални организации. От ноември 1942 г. до май 1943 г. страната е окупирана от германски войски. След Втората световна война в Тунис се разгръща активно движение за независимост, като от 1951 г. започва и въоръжена борба с колонизаторите. През юни 1955 г. под натиска на засилилата се националноосвободителна борба Франция предоставя вътрешна независимост на Тунис. На 14 септември 1955 г. се сформира първото национално правителство, възобновява се легалната дейност на политическите партии и масовите организации. На 20 март 1956 г. е подписано ново споразумение, предоставящо на Тунис пълна независимост. През 1963 г. Франция напълно освобождава територията на страната с изтеглянето на войските си от военната база Бизерта. На 25 юли 1957 г. учредителното събрание провъзгласява Тунис за република. За президент е избран Хабиб Бургиба. Правителството поема курс за преодоляване на икономическата изостаналост и зависимостта от Франция. Основа на вътрешнополитическия курс е доктрината за „дестуровския социализъм“, включваща концепциите за национално единство, отсъствие на класова борба, хармония и сътрудничество между всички слоеве на обществото. На практика след 1969 г. се поема курс надясно.