Валута - Новозеландски долар

Новозеландският долар (New Zealand dollar, на маорски:Tāra o Aotearoa) е официалното разплащателно средство и парична единица в Нова Зеландия. Дели се на 100 цента. Въведен е през 1967 г., за да замени Новозеландския паунд.

Доларът е въведен на 10 юли 1967 г. вместо Новазеландския паунд (лира), като 1 паунд се разменя за 2 долара. От 1999 г. се печатат банкноти на специална тънка пластмаса – това са, тъй наречените полимерни банкноти.

Има монети от 10, 20, 50 цента и от 1 и 2 долара.

Емитират се банкноти от 5, 10, 20, 50 и 100 долара.

1 български лев е равен на 0.809022 новозеландски долара.

Ниуе

Ниуе (Савидж) (на ниуеански Niue, изговор Ниуè; Savage) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.

Нова Зеландия

С масовото заселване на европейски мигранти в тези земи избухва поредица от войни с маорите, които са особено унищожителни за местното население. Освен че са изтласкани почти изцяло от земите си, те претендират, че белите заселници не са спазили клаузите на Договора от Уайтанги от 1840 г., който е крайъгълен камък за историята на младата държава. В резултат на дълъг процес на помирение между белите новозеландци и наследниците на коренното население, държавата възприема голяма част от културната идентичност на маорите и на практика всички държавни институции имат английско и маорско название. Това важи и за самата държава. Името „Нова Зеландия“ произлиза от стари нидерландски географски карти, назоваващи земите, открити за пръв път от европеец в лицето на Абел Тасман, в чест на Зеландия – богата и влиятелна нидерландска провинция, дълго време със свой собствен флот и дълбоки мореплавателски традиции. От латинското название (по онова време латинският е смятан за език на висококултурните и образовани хора) „Nova Zeelandia“ е възприето англоезичното „New Zealand“.

На свой ред маорите наричат страната „Aotearoa“, което няма точен превод на английски език, но най-често се предава като „Земя на дългия бял облак“.

Токелау

Токелау (Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.

Кук

Островите Кук (Cook Islands) са владение на Нова Зеландия и се намират в централната част на Тихия океан. Обединяват 6 острова и 9 атола, разпределени в 2 островни групи – Северни и Южни Кукови о-ви, разположени на площ от 850 000 морски мили (2,2 млн кв. км).

Според неокончателни археологически данни островите са заселени около V в. с преселници от Таити и Самоа. Северната група острови са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра на 20 август 1595 г., а Южната група – на 22 септември 1773 г. от капитан Джеймс Кук. През 1888 г. Великобритания обявява архипелага за свой протекторат.

Питкерн

Островите Питкерн (Pitcairn Islands, изговаря се Питкеърн) са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие (Френска Полинезия) и чилийският Великденски остров. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Групата се състои от 2 острова и 2 атола, от които само Питкерн (4,6 км 2, ) е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три са ниски и ненаселени.

Питкерн е известен като най-слабо населената национална юрисдикция в света. Днес е обитаван от около 50 души, потомци на 4 основни семейства.