Евро
€
Евро (банков код: EUR, символ: €, мн.ч. евро ) е паричната единица на еврозоната, включваща 20 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след щатския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки щатския долар. Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на еврозоната е втори в света след този на Съединените щати. През 2015 г. еврото участва в около 33% от всички ежедневни валутни трансакции при една пета от световните валутни позиции. Неговият дял в деноминираните правителствени и корпоративни дългови инструменти е около 40% наравно с щатския долар. Обхваща над 50% от фактуриранията на целия внос в еврозоната и повече от 65% от износа.Към януари 2023 г. еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия, Франция и Хърватия. Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.
Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 г., замествайки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 г.
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То е наследник на друга парична единица – ЕКЮ.
За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксира към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.
На 1 януари 2002 г. първите евромонети и евробанкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.
Страна
-
Майот
Намира се в Индийския океан, между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик. Географски е част от Коморските острови, но не и политически. Майот е територия на Франция от 1843 г. Майот е още известна като Махоре, което е старото име на най-големия остров. Жителите на острова се наричат махори, но е възможно и майоти. -
Френски южни и антарктически територии
Френските южни и антарктически територии включват: -
Австрия
Площта на страната е 83 872 km², а климатът е умереноконтинентален в ниските части и алпийски – във високите. Релефът е предимно планински, като едва 32% от територията на страната са под 500 метра надморска височина. Съществена част от Алпийската планинска верига е разположена в Австрия, а най-високият връх е Гросглокнер в Източните Алпи. -
Андора
Първите сведения за Андора са от 803 г., но за година на основаването ѝ се приема 819 г., когато било съставено „Писмото на свободата“, което давало независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) e постигнато споразумение (Paréage – така наречения „разделителен протокол“) за съвместно владение (кондоминиум) на Андора. Този статут, видоизменен, продължава да е в сила. 1866 – приета е Конституцията на страната. В периода 1940 – 44 германските войски, по време на Втората световна война окупират държавата. През 1982 г. е избран първият министър-председател на Андора – О. Р. Рейг. През 1986 г. е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. През 1993 г. чрез референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управление. Андора е членка на ООН от 1993 г. -
Белгия
Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия. -
Германия
Територия, наричана Германия и населена от германски племена, е известна на римските източници от I век. От X век тази област съставлява ядрото на Свещената Римска империя, просъществувала до 1806 г. През XVI век северната част на Германия става център на Реформацията. Страната е обединена в единна национална държава след победата във Френско-пруската война през 1871 г. През 1949 г., след поражението си във Втората световна война, Германия е разделена на две самостоятелни държави – Западна Германия и Източна Германия, които се обединяват отново през 1990 г. През 1951 г. Западна Германия става съосновател на първата Европейска общност – Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), а през 1957 г. – на Европейската общност за атомна енергия (Euratom) и Европейската икономическа общност (ЕИО), преименувана по-късно на Европейска общност, като през 2009 г., с влизането в сила на Лисабонския договор, последната е преобразувана в Европейски съюз, който става неин правоприемник. -
Гърция
На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт. -
Естония
* II хилядолетие пр. Хр. – територията на днешна Естония е населена от племето ести (естонци) от угро-финската племенна група. -
Ирландия
Островът е третият по големина в Европа и двадесетият в света. Общата площ на острова е 84 421 km², от които на Република Ирландия принадлежат 70 273 km². -
Испания
С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. -
Италия
Оградена от Алпийската дъга, Италия граничи на север, от запад на изток, с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Апенинският полуостров се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), за общо 302 068,26 km². Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария. -
Латвия
Латвия е демократична парламентарна република, разделена на 26 района. -
Люксембург
Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните: -
Малта
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава. -
Монако
Княжеството е разположено на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km². -
Нидерландия
Под името Нидерландия може да се разбира страната – само европейската част на държавата (която граничи на север и запад със Северно море, на юг с Белгия и на изток с Германия), докато с пълното име Кралство Нидерландия се обхваща цялата държава, тоест страната заедно с отвъдморските територии. -
Оландски острови
Островите са част от Финландия, но населението е предимно от шведи, лутерани, поради което територията има статут на автономия. -
Португалия
Португалия е най-старата национална държава на Иберийския полуостров и една от най-старите в Европа, нейната територия е била постоянно заселена, нахлувана и воювана от праисторически времена. Предкелтските хора, келтите и римляните били последвани от нашествията на германските народи суеби и вестготи. След мюсюлманското завладяване на Иберийския полуостров, по-голямата част от територията му е била част от Ал-Андалус. Португалия като страна е създадена по време на ранната християнска Реконквиста. Основан през 868 г., окръг Португалия придобива известност след битката при Сао Мамеде (1128 г.). Кралство Португалия по-късно е провъзгласено след битката при Орике (1139 г.), а независимостта от Кралство Леон е призната с Договора за Замора (1143 г.). -
Република Кипър
Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, Древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на Пафос, разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища. -
Сан Марино
Една от най-малките държави в света, Сан Марино има площ 61 km2, с население 33 562 души. Столица е едноименният град Сан Марино, а най-голямото селище е Догана в община Серавале. Сан Марино има най-малкото население от всички членове на Съвета на Европа. Официален език е италианският и Сан Марино има силни стопански и етническо-културни отношения с по-големия си съсед. Малката държава се намира близо до брега на Адриатическо море, близо до курортния и пристанищен град Римини. -
Словакия
Земите на Словакия са заселени със славяни през V век. Те създават „праславянска“ държава, известна като княжество Нитра. През VІІІ век се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия. -
Финландия
-
Франция
Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт ; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души. -
Черна гора
Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски. -
Гваделупа
Територията е в състава на Наветрените острови, които са част от островната група Малки Антили. Състои се от 2 големи острова – Бас Тер (847,82 km²) и Гранд Тер (586,68 km²), както и по-малките острови Мари Галант (158,01 km²), Ла Дезирад, островите Ле Сен и малкия архипелаг Пьоти тер. -
Мартиника
Регионът обхваща едноименния остров и няколко малки островчета по източния му бряг. Разположен е в източната част на Карибско море, част от архипелага Малки Антили. Има брегова линия 250 km. Северните части са заети от вулкански масив, с най-висока точка действащият вулкан Мон Пеле – 1397 m. Южните райони са със средна надморска височина до 500 m. -
Сен Бартелми
Островът е разположен на 35 km югоизточно от Синт Мартен. Той е с вулканичен произход и е обграден от плитки рифове. Площта му е 25 km2, а населението – около 10 хил. души. -
Сен Мартен
В резултат от референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на владението гласуват за откъсване от Гваделупа, на 15 юли 2007 г. Сен Мартен получава статут на отвъдморска общност на Франция. -
Сен Пиер и Микелон
Общата площ на островите е 242 km², като те са разположени на 8 малки острова в северозападната част на Атлантическия океан. По-големи острови са Сен Пиер (26 km), Лангланд (91 km) и Микелон (110 km), други (15 km²). Дължината на бреговата линия е 158 km. Климатът е от северен тип (хладен), омекотен от влиянието на океана. Средната годишна температура е +5° C, а влажността надвишава 80%. Зимата, поради влиянието на океана, е доста мека (средната температура на най-студения месец – февруари е -2,7 °C), докато в Канада е от -10 °C до -5 °C през зимата (120 мразовити дни в годината) и от 10°C до 20°C през лятото. Годишно падат над 1400 mm валежи. През по-голямата част от годината е характерно облачно време с валежи и силен вятър. Мъглата се задържа около 120 дни в годината. -
Френска Гвиана
На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.