Карта - Полша (Republic of Poland)

Национално знаме на Полша

Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа. Тя граничи с Германия на запад, с Чехия и Словакия на юг, с Украйна и Беларус на изток, и с Литва и Русия (Калининградска област) на север, както и с Балтийско море. Общата ѝ площ възлиза на 312 679 km², което я прави 69-та по площ в света и 9-та в Европа. Полша е унитарна държава, разделена на 16 войводства. С население от 38 милиона души Полша се нарежда на 34-то място в света по население и като 6-ата най-многолюдна страна-членка на Европейския съюз.

Основаването на полската държава се свързва с налагането на християнството през 966 г. от княз Мешко I на територия, приблизително сходна с тази на съвременна Полша. През 1025 г. се формира Полско кралство, което впоследствие образува съюз с Великото литовско княжество, известен като Жечпосполита. Съюзната държава престава да съществува през 1795 г., когато Прусия, Руската империя и Австрийската империя си поделят земите на Полша. През 1918 г. Полша връща независимостта си след оттеглянето на Русия и загубата на Германия през Първата световна война. През септември 1939 г. е нападната едновременно от нацистка Германия и Съветския съюз, които си поделят територията ѝ (съгласно пакта Молотов-Рибентроп), с което започва Втората световна война. По време на войната загиват над 6 милиона полски граждани, а голяма част от еврейското население е избито. След 1945 г. СССР налага комунистически строй и страната е трансформирана в народна република. Падането на комунизма в Източна Европа през 1989 г. дава началото на т.нар. „Трета полска република“.

Въпреки огромните разрушения вследствие на войната, Полша успява да се възстанови, а след 1989 г. успешно развива демокрация и пазарна икономика, и към 2017 г. се нарежда сред държавите с висок индекс на човешко развитие и стандарт на живот. Страната е член на Европейския съюз, НАТО, ООН, СТО и редица други международни организации.

Полската държава възниква около 960 г., като неин пръв владетел е княз Мешко I от династията на Пястите (до 992 г.). През 966 г. Полша приема християнството. Впоследствие се превръща в проводник на католицизма в региона, като в края на 14 век е вече утвърдена държава и започва възходящия си път в историята на Европа. През 16 век настъпва т.нар. „Златен век на Полша“, след като Полша се обединява с Литва – 1386 г., след династически брак между принцеса Ядвига и литовския крал Ягело (по това време Литва е силно княжество в Източна Европа) възниква полско-литовската държава, наречена Жечпосполита.

Най-сериозният противник на полската държава в Западна Европа са рицарите от Тевтонския орден, които владеят Латвия, Естония и Прусия. Стига се до война между полско-литовското княжество и тевтонците през 1410 г., която завършва успешно за Полша, като по този начин укрепва още повече Ягеловата династия.

Поляците се гордеят с парламентарната система на страната от това време, която се отличава със свобода и равенство, въпреки че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да влияе върху избора на владетеля. Шляхтата получава изключително силно влияние след като Владислав III Ягело се възкачва на престола. Оттогава свободата е една от най-важните ценности и поляците често се наричат Народът на свободните хора.

От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605 – 1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата. В средата на 17 в. въстанието на казаците, водено от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). През следващите 80 години отслабването на държавата води до зависимост от Русия.

Именно поради тази причина последвалият 18 век слага край на Полша – една от великите сили на Средновековна Европа. Събития, довели до краха на Полша:

* 1772 г. – т.н. Първа подялба на Полша, извършена от Прусия, Русия и Австрия. От Полша е откъсната около 30% от територията ѝ и 4 млн. от населението ѝ.

* 1793 г. – Втора подялба на Полша, извършена от Прусия и Русия. От територията ѝ са отнети още 200 хил. km² и още 4 млн. души.